Решение № 11020 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2010 г.

Решение № 11020 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Стоян Иванов Кунчев и Тотка Иванова Кунчева, както и на Татяна Петкова Божилова и Стефка Александрова Божилова срещу решение от 20.02.2009 г. по адм. д. № 636/2004 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Стоян Спасов Петров и Венцислав Лазаров Печев чрез своите пълномощници намират касационните жали за неоснователни. Ответникът Младен Божилов поддържа становище за основателност на касационната жалба на Татяна и Стефка Божилови, като в хода по същество моли решението да се остави в сила. Останалите ответници не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-50-47/4.02.1998 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен частичен застроителен и регулационен план за кв. 19, м. "Витоша - ВЕЦ "Симеоново" парцели от I до ХVIII и кадастралния план на м. "Витоша - ВЕЦ "Симеоново". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите, като решението е второ по съществото на спора след отменително такова на касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че регулационната граница за имоти пл. № 991 и пл. № № 990-988 в процесната заповед е отразена по старата имотна граница. Това отразяване обаче не влече незаконосъобразност на заповедта, тъй като предишната регулация не е била приложена. Неоснователни са възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗТСУ /отм./, според която не се допуска застроителните и регулационните планове да се изменят на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 и 3, с оглед създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване за незаконно направени строежи. Видно от посочените като правно основание законови текстове в обжалвания административен акт, касае се за застроителен и регулационен план като първи по смисъла на чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ /отм./ подробни планове, а не за изменение на подробни планове. Неоснователно е и възражението за грешка в одобрения кадастрален план като несъдържащ отразяване на имоти на касаторите, чието отчуждаване е отменено. За такова е отразяване е необходимо попълване на кадастъра по инициатива на претендиращите вещни права, потвърдени след издаване на атакуваната заповед. Що се касае до възраженията за нарушаване на разпоредбата на чл. 83, ал. 3 ППЗТСУ /отм./, то чрез извършеното публикуване на заповедта в ДВ като потвърдена от Общинския съвет твърденият пропуск е преодолян, още повече контролът за валидност вече е извършен от касационната инстанция чрез отменителното решение на ВАС с мотив за процесуален порок по отношение твърдения на страна за незаконосъобразност на заповедта. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника Стоян Спасов Петров следва да бъдат присъдени направените в тази инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,