Решение № 285 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2014 г.

Решение № 285 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13395/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Сотиров Димитров, от гр. Каблешково, чрез адв. Стойков като процесуален представител, против решение № 1347 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело № 982/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и не е изложил мотиви по всички съображения и възражения в жалбата, обуславящи порочност на оспорената заповед. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, представляван от юриск. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Йордан Сотиров Димитров срещу заповед № ДК-02-ЮИР-16/07.03.2013 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание § 126 ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда със сутерен и стопанска сграда", разположен в УПИ ХVII - общ. (за коригирано дере, озеленяване и трафопост) и частично в УПИ ХIХ-765, кв. 44, по плана на гр. Каблешково, общ. Поморие, изпълнен от жалбоподателя. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че заповедта като издадена при наличие на материалноправните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ за премахване на строежа и съгласно § 126 ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) е законосъобразна. Изложил е съображения относно липсата на предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, респ. § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост на строежа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без наличие на доказателства за това. Позовал се е на заповеди, които не са представени и приети по делото. Съдът не е указал на административния орган да представи цитираните в оспорения акт заповеди № РД-13-380/26.11.2012 г. и № РД-15-0025/13.02.2013 г. на началника на ДНСК, въз основа на които на издателя на акта са предоставени правомощия. Отделно от това заповедта е подписана от инж. Ваня Радева с отбелязване "за началник на РДНСК Югоизточен район". Съдът не е изследвал въпроса от кого е издаден административния акт - от началника или от лице, което към този момент е изпълнявало неговите функции. Тези обстоятелства следва да бъдат установени, като се изискат от административния орган данни относно качеството на лицето, подписало заповедта. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, във вр. с § 126 ЗИД ЗУТ, в хипотезата на започнало до влизането в сила на този закон административно производство, каквато е настоящото, същото се довършва по досегашния ред, поради което заповедта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория се издава от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. По делото липсват доказателства за оправомощаване на началника на РДНСК - Югоизточен район да издава заповеди със съдържание като оспорената пред първоинстанционния съд. Компетентността за издаване на административен акт подлежи на доказване от административния орган във всички случаи, както и се следи от съда служебно, включително и от касационната инстанция. От една страна цитираните заповеди за делегиране на правомощия от началника на ДНСК са част от административната преписка и съдът е бил длъжен да ги изиска с оглед попълването й, а от друга - съдът е следвало да укаже на административния орган, че за това обстоятелство не представя доказателства. В случай, че актът е подписан в условията на заместване, съдът е задължен да изиска от ответника и доказателства относно отсъствието на титуляра на правомощието. С оглед изложеното Административен съд - Бургас е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4, във връзка с чл. 9, ал. 3 АПК, което налага отмяна на постановеното решение. Отделно от това следва да се има предвид, че при оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж съдът е длъжен да определи категорията на строежа съобразно направеното в административния акт описание и данните по делото. Определянето на строежа от административния орган като такъв от пета категория не обвързва съда. В конкретния случай строежът е описан като "двуетажна жилищна сграда със сутерен и стопанска постройка", от което следва, че се касае за два отделни обекта: единият - на основното застрояване, а вторият - на допълващото. Съгласно направеното описание на стопанската постройка и установеното на място от вещото лице строителство е налице строеж от шеста категория - чл. 44, ал. 3, във вр. чл. 147 и чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Неустановяването на факти от съществено значение за законосъобразността на заповедта сочи на неправилност на обжалвания съдебен акт, както и препятства касационната проверка от настоящата инстанция, поради което решението следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване на дадените по - горе указания. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,