Решение № 528 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2015 г.

Решение № 528 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на В. С. И. против решение по адм. д. № 127/2015 г. по описа на Административен съд С.. Иска отмяна на решението с оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. По същество конкретно посочва, че макар е имала възможност да ангажира доказателства и да е представила такива пред съда, съдът е имал и служебно задължение да събере всички необходими доказателства за правилно решаване на спора по чл. 9, ал. 3 от АПК. Вместо това жалбата е отхвърлена като недоказана. Развива конкретни съображения, че са въведени изключително високи изисквания по признак образование за длъжността "съдебен деловодител", което представлява непряка дискриминация. В касационната жалба се твърди, че това изискване е поставило жалбоподателката в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрален критерий. Ответната страна КЗД оспорва касационната жалба. О. Р. съд-С. и председателят на РС-С. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Като извърши служебна проверка по допустимостта на съдебния акт по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, защото съдебното производство е инициирано от сигналоподател до Комисията за защита от дискриминация. Административното производство е започнало по сигнал на В. С. И. оформена от нея като "жалба" от 6.03.2014 г. до КЗД, в която са посочени факти относно обявен на 7.02.2014 г. конкурс за нови работни места в Районен съд-С. "съдебен деловодител"- 2 бройки и дискриминационно изискване за длъжността съдебен деловодител "висше" образование, вместо "средно" образование, каквото е изискването по Правилника за работата на съдилищата в РБ. В "жалбата" В. И. сочи, че е безработна, но не може да кандидатства, защото не отговаря на изискванията, тъй като има средно образование. Приложени са писмени доказателства относно типови длъжностни характеристики на съдебни служители, длъжностна характеристика за съдебен деловодител от Единния длъжностен класификатор и длъжностни характеристики на "съдебен деловодител" на други съдилища. С разпореждане от 17.03.2014 г. е образувана преписка № 123/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, а В. С. е уведомена. В постъпилото становище от РС-С. -л. 79 изрично е посочено, че лицето, което е сезирало КЗД не е подавало документи за участие в конкурса и спрямо него няма отказ за допускането му до конкурса. Като доказателства са представени заповед № РД-13-12/3.02.2014 г. на председателя на РС-С. за обявяване на конкурса и протокол от 17.03.2014 г. на комисия за провеждане на конкурса, от който е видно кои лица са допуснати и недопуснати до участие. Името на В. С. не е в протокола. За заседание на КЗД на 3.11.2014 г. В. С. е получила призовка, тъй като в доклада на докладчика Б. Х. е посочена в качеството на жалбоподател- л. 101. В протокола обаче на 3 ноември 2014 г. изрично специализираният състав на КЗД е вписал, че "жалбата" на В. С. следва да се приеме за "сигнал". Отразено е, че страни не са се явили, но преписката е изяснена от фактическа и правна страна. В постановеното решение № 65/10.02.2015 г. на КЗД, комисията е посочила, че е сезирана със сигнал от лицето В. И. по смисъла на чл. 50, т. 3 от ЗЗД и са изложени мотиви, че лицето не е подавало молба за участие в конкурса за длъжността "съдебен деловодител" в Районен съд-С.. По същество е прието за установено, че въведеното от РС-С. като работодател и председателя на РС-С. като ръководител по-високо изискване за образователната степен на длъжността "съдебен деловодител" от РС-С. не нарушава забраната за дискриминация по признак "образование". Срещу така постановеното решение В. С. И. подава жалба до съда, който се произнесъл по същество с отхвърлително решение. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 109 от АПК и чл. 50, т. 3 от ЗЗД дават право на всеки гражданин и организация, без да имат пряк и личен интерес, да подават сигнали до Комисията за защита от дискриминация. Това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган, но не обосновава наличието на правен интерес тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване от сигналоподателя. Процесуалното качество жалбоподател или сигналоподател на лицето, което е сезирало КЗД, се определя от наличието или липса на засегнато субективно право по ЗЗД. Тъй като жалбоподателката не е участвала в конкурса, нейно субективно право не е засегнато от въведеното изискване към кандидатите за минимална степен на завършено образование "висше -бакалавър". Поради това за жалбоподателката не е налице правен интерес да инициира съдебно производство с оспорване на издаден по неин сигнал административен акт от КЗД. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното производство. Като е разгледал жалбата по същество съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен (виж и Опр. № 4000/6.04.2016 г. по адм. д. № 1591/2016 г. по описа на ВАС, V отделение). За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно, предвид правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, V отделение