Решение № 5916 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2019 г.

Решение № 5916 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Кесаровска от [населено място] против отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективиран в писмо изх. № V8-232/18.04.2019 г. да се произнесе по искане за тълкуване на негова заповед № РД-02-15-17 от 07.02.2014 г. Жалбоподателката твърди, че постановеният отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството е незаконосъобразен, поради което претендира отмяната му връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за произнасяне по направеното искане. Ответникът - министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрисконсулт Илова взема становище за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Със заповед № РД-02-15-17 от 07.02.2014 г. министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешил да се изработи проект за изменение на общия устройствен план за цялата територия на община Царево и Екологична оценка към него. Със същата заповед на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството е спрял прилагането на Общия устройствен план, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със заявление с вх. № V8-232 към Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 15.03.2019 г. Н. Кесаровска е отправила искане до Министерство на регионалното развитие и благоустройството да постанови тълкуване на заповед № РД-02-15-17 от 07.02.2014 г. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Като доводи са изложени неясноти по отношение на липсата на конкретизация на частите, за които се отнася спирането на прилагането на действащия устройствен план, което налага тълкуване и прецезиране от органа на разпореждането за спиране прилагането на ОУП. Искането е включеното в заповедта разпореждане, с което се спира прилагането на ОУП на община Царево да бъде конкретизирано - за кои части от територията на общината се отнася. На практика подадената молба представлява искане за тълкуване, обосновано с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК, която е приложима към процесния случай, тъй като касае производството пред административния орган и тълкуване на издаден административен акт от този орган и е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК с оглед липсата на указания пред кого и в какъв срок може да се обжалва писмото и непредставянето на доказателства от органа за датата на връчването му. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК органът издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. По делото липсва спор, че министъра на регионалното развитие и благоустройството е отказал тълкуване по молба на Н. Кесаровска от 15.03.2019 г., поради което е налице подлежащ на оспорване акт. Предвид това и обстоятелството, че жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 АПК, съдът приема, че тя е депозирана в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване отказ, от лице с установен правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна. От приложената административна преписка се установява, че в мотивите към заповедта липсва конкретизация по отношение на частите, за които се отнася спирането на прилагането на действащия устройствен план. По този начин е налице неяснота относно частите, за които се отнася спирането на прилагането на действащия устройствен план. Налице са противоречия, които поставят неясноти пред жалбоподателката, тъй като със спирането на прилагането на действащите устройствени планове се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Само по себе си изложеното налага несъмнен извод за незаконосъобразността на атакувания в настоящото производство отказ. Поради това последният следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаване на спора по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по молбата на Н. Кесаровска с конкретни указания относно частите, за които се отнася спирането на прилагането на действащия устройствен план и териториалният му обхват. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,