Решение № 7835 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2014 г.

Решение № 7835 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2014 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Лора Ненчева Ненова от гр. София срещу решение № 662 от 07.02.2014 г. по адм. дело № 11750/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Лора Ненчева Ненова срещу решение № РО-839/13.11.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане № 214-750905/32/12.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 при Териториалното поделение на НОИ - София град. За да постанови този резултат съдът изцяло е споделил изразеното от директора на Териториалното поделение на НОИ - София град становище по въпроса подлежи ли на връщане на основание чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) парично обезщетение за безработица за времето, за което е съдебно присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Решението на Административен съд - София град е правилно.

При безспорните между страните факти

• че касационната жалбоподателка е получавала парично обезщетение за безработица за периода 02.06.2010 г. - 01.10.2010 г. на основание чл. 54а от КСО и това обезщетение е получено преди влизане в сила на съдебното решение № 4-II-55 от 11.02.2011 г. на СРС, Второ ГО, 55-ти състав по гражданско дело № 32776/2010 г., с което уволнението на жалбоподателката е признато за незаконно, а работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 02.06.2010 г. до 02.12.2010 г., през което е останала без работа поради това уволнение;

• че на 04.04.2011 г. касационната жалбоподателка е получила от бившия си работодател 1980 лева като обезщетение за вредите от оставането й без работа за периода от 02.06.2010 г. до 02.12.2010 г. и

• че периодите, за които касационната жалбоподателка е получавала обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл. 54а от КСО съвпадат, изводът, че е възникнало вземане по чл. 54е, ал. 1, предложение първо КСО в полза на Националния осигурителен институт, е правилен. Касационната жалбоподателка Лора Ненчева Ненова е получила обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от 02.06.2010 г. до 02.12.2010 г, а за същия период добросъвестно е получила от ДОО и парично обезщетение за безработица. Второто подлежи на връщане.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че жалбоподателката не дължи връщане на обезщетението за безработица поради закъснялото му с 6 месеца изплащане. При отпаднало основание за получаване на обезщетение за безработица от ДОО, обстоятелството, че това обезщетение е било изплатено на Лора Ненчева Ненова шест месеца след оставането й без работа, не може да се приеме като изключващо задължението за възстановяване на платеното на отпаднало основание.

Вярно е, че забавянето на обезщетението за безработица в случая е укоримо, но тази негова укоримост не изключва правилото за възстановяване на полученото на отпаднало (впоследствие) основание.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна на изложените в нея доводи, а оспореното съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,