Решение № 1134 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2017 г.

Решение № 1134 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2017 г., III о., докладчик председателят Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ към Министерство на правосъдието, срещу Решение № 149/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 97/2017 г. по описа на Административен съд С. З. в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. В жалбата се излагат доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му в обжалваната част като неправилно, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск или се намали размера на присъденото обезщетение. Ответникът - М. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. Раднев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. З. се е развило по исковата молба на М. Х. Х. против ГД "ИН" С., с която е предявен иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, произтичащи от, изразяващи се в неосигуряване в периода, когато е бил в ареста Х. на нормални хигиенно-битови условия и медицинско обслужване: С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявеният иск, при приетото, че са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по част въведените обстоятелства от ищеца, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от закона за задълженията и договорите. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3, на каквито нарушения се основава предявения иск. Не е налице твърдяната в касационната жалба недопустимост на обжалваното решение, основана на приложението на § 47 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, съгласно която разпоредба лишените от свобода или задържаните под стража, които са били освободени до 6 месеца преди влизането в сила на този закон, може да предявят иск по чл. 284, ал. 1. Установено е по делото, че към момента на предявяване на иска ищеца не е освободен, а е в З. С. З., където изтърпява наказание лишаване от свобода. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение неизпълнение на законови задължения от страна на администрацията на ареста Х., където ищецът е бил задържан под стража в периода, посочен в исковата молба. От представената по делото справка от ответника се установяват част от сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават причинените неимуществени вреди - липса на санитарни възли и течаща вода в помещенията, в които ищеца е бил настанен и лишаване от право на престой на открито. Извеждането в закрито помещение с вентилация не е равнозначно на дължимия се престой на открито. Налице е изведената от закона предпоставка за обезщетяване на причинените вреди, а именно нарушение на признати права в чл. 3 ЗИНЗС. Предявеният иск се основава и на твърдяно неосигуряване на достатъчна жилищна площ и дължими се медицински грижи. Видно обаче от представената справка, в която подробно са посочени помещенията, в които ищеца е бил настанен, като размер и оборудване, съответно и броят на настанените в тях, в нито един момент от посочения в исковата молба период ищеца не е имал на разположение по малко от три квадратни метра жилищна площ, а в по-голямата част от периода и значително по-голяма такава От представените медицински справки се установява, че му е проведен задължителен медицински преглед при задържането, като по време на престоя в ареста Х. е провеждано и дължимото се медицинско обслужване и лечение, съобразно здравословното му състояние. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които е бил настанен по време на престоя му в ареста Х. и лишаването от престой на открито надхвърлят неизбежния елемент на страдание и унижение и основават наличието на твърдяните за претърпени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При преценката на кумулативното въздействие на установените нарушения върху личността на ищеца, при установеното обективно състояние и периода, в който са осъществени, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 700 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на М. Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 27.01.2015 г. до 28.09.2015 г. в размер над 700 лева, до присъдената сума от 2500 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. Съгласно представените по делото договори за правна помощ от 07.02.2017 г. и от 28.06.2017 г. заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева. При приложението на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС на ищеца се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, в размер на 42 лева. Касационната жалба в тази част се явява основателна, като обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати разноски по делото в размер над 52 лева, до присъдения такъв от 310 лева. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение