Решение № 1135 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2011 г.

Решение № 1135 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на Румяна Иванова Иванова от град Благоевград против решение от 13.04.2011 г., постановено по адм. дело № 12870/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Висш съдебен съвет - град София, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Румяна Иванова Иванова срещу решение по протокол № 33 от 16.09.2010 г. на Висшия съдебен съвет, по дисциплинарно дело № 20/2010 г., с което на Иванова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от една година. Установено е по делото, че с предложение от 1.06.2010 г. на Инспектората към ВСС, Висшият съдебен съвет е сезиран с искане за образуване на дисциплинарно производство на Румяна Иванова - прокурор в Районна прокуратура /РП/ Благоевград за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за съдебната власт (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.). и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С решение по протокол № 22 от 8.06.2010 г. е образувано дисциплинарно производство и е избран дисциплинарен състав. Дисциплинарно отговорното лице е предоставило писмена защита с доказателства. Дисциплинарният състав е провел заседание на 7.08.2010, събрал е относими доказателства, изслушал е представител на вносителя на предложението и магистрата Иванова. С мотивирано решение № 10-00-51 от 15.09.2010 г. е приел, че Румяна Иванова е допуснала дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, и е предложил на ВСС да наложи на същата наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от една година. С решение по протокол № 33 от 16.09.2010 г. Висшият съдебен съвет е приел, че прокурор Иванова е извършила вмененото й нарушение, и е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от една година. Установено е било по делото, че предмет на дисциплинарното производство са били общо 25 броя преписки с допуснато просрочие на установените срокове за произнасяне, от които 14 броя към момента на комплексната проверка на ИВСС /22-26 март 2010 г./ са били с непостановени актове, а останалите 12 бр. - постановени със закъснение. Конкретната продължителност на установените просрочия за произнасяне на прокурора максимално допустимия срок по чл. 242, ал. 3 вр. с ал. 1 от НПК - не по- късно от един месец от получаване на делото, с около два месеца и достига до повече от едногодишен период. Най - кратките закъснения, допуснати от прокурора са по 10 броя от случаите - два месеца / след едномесечния срок/, в три от случаите периодът на просрочие е една година, а в останалите 12 броя случаи просрочията са от три до осем месеца. Според първоинстанционният съд възложените досъдебни производства водят до неприемливо продължителни срокове за висящност на съответните дела в досъдебната фаза и са създали ограничения на участниците в производството. Прието е, че не са налице статистически данни за прекомерна натовареност на РП Благоевград и за персонална пренатовареност на прокурора. Установено е, че за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. прокурор Иванова е наблюдавала 204 досъдебни производства и 10 бързи производства, спряла е общо 80 наказателни производства от които 73 броя срещу неизвестен извършител и 7 броя срещу известен извършител, прекратила е общо 218 броя наказателни производства/ 14 водени срещу известен извършител и 204 водени срещу неизвестен извършител/, от които поради изтекла давност са прекратени 188 бр., внесла е в съда 11 бр. обвинителни акта. Отчетено е от дисциплинарния състав и от съда, че производствата, които се спират срещу неизвестен извършител или се прекратяват поради изтекла давност не са с особена фактическа и правна сложност. Дисциплинарният състав е дал положителна оценка на процесуалните знания и умения на прокурора, тъй като от внесените 11 броя обвинителни актове за 2009 г. само едно производство е било е прекратено и върнато за отстраняване на процесуални нарушения и през същия период всички внесени 30 броя споразумения по реда на чл. 381 НПК са били одобрени от съда, а от постановените 181 броя откази за образуване на досъдебно производство е бил отменен само един акт, при което е направен извод, че прокурорът се е проявил като компетентен и старателен професионалист. Отчетено е обстоятелството, че към момента на произнасянето на дисциплинарния състав са били изготвени актове по още три досъдебни производства. Прието е от дисциплинарния състав, че посоченото наказание е съответно на тежестта на допуснатото нарушение. Възраженията на жалбоподателката са били относно изводите на проверяващите, че натовареността й не е по-голяма от тази на останалите прокурори от РП Благоевград и че е спазен принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение на делата. При така обсъдените доказателства, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че оспореното пред него решение на ВСС, е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като възприема изцяло установената фактическа обстановка и правните изводи на тричленния състав. Оспореното решение съответства на материалния закон и е обосновано. Обсъдени са цялостно доказателствата по делото, свързани с изпълнение на служебните задължения на магистрата през процесния период, неговата натовареност като прокурор в РП Благоевград, респективно броя, характера и обема на разпределените му за решаване преписки. Преценени са всички факти и обстоятелства относими към срочното приключване на делата от него, качеството на изготвените от него прокурорски актове по посочените в решението 25 броя дела, като привлеченият към дисциплинарна отговорност прокурор не оспорва изложените в акта факти и обстоятелства. Правилно не са уважени възраженията за обективни причини за неизготвяне на съответните актове в срок поради пренатовареност, с оглед на факта, че натовареността на жалбоподателката не надхвърля общата натовареност на останалите прокурори в РП Благоевград. Отчетено е, че към момента на издаването на акта на инспектората прокурор Иванова спазва задълженията си и е критична към поведението си, взет е предвид високия професионализъм при изготвянето на актовете. Взето е предвид обстоятелството, че нарушенията са извършени през 2009 г., правната квалификация на нарушението на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ /предишна ал. 3, ДВ бр. 103 от 29.12.2009 г./, е посочена в редакцията на разпоредбата към момента на постановяване на решението. В този смисъл и касационната инстанция счита, че са неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно посочване на материалния закон, след като дисциплинарното производство е образувано за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Неоснователно е и направеното оплакване в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на съдебна експертиза. Правилно съдът е отказал назначаването на експертиза, която да изчисли броят на забавените преписки и тяхното съотношение с общия брой решени дела, тъй като по делото са били представени доказателства за тези факти и на съдът не са необходими специални знания, за да отговори на тези въпроси. Настоящият състав споделя и изложените мотиви в оспореното решение, че независимо от разпределението на 15 дела на жалбоподателката, които са били наблюдавани преди това от други прокурори, е взето предвид от дисциплинарнонаказващия орган, и сроковете са броени от момента на разпределението на преписките на жалбоподателката. Въпреки това безспорно е установено при комплексната планова проверка, че в проверявания период прокурор Иванова е имала най-много забавени произнасяния извън срока по чл. 242, ал. 3 НПК, при еднаква натовареност с останалите прокурори работещи в РП Благоевград. Не е констатирано и несъразмерно натоварване при проверката на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Правилен е изводът на съда, че е изпълнен фактическия състав на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 за което на магистрата е наложено дисциплинарното нарушение по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните задължения. Следва да бъдат приети изводите, че Иванова е консумирала виновно нарушенията, за които е наказана, за посочения период, които касаят действия и бездействия, установени при проверка на инспектората при ВСС. Поради това, приетото нарушение от ВСС - системно неспазване на сроковете в процесуалните закони, изразяващи се в неизготвени в срок прокурорски актове, е било обсъдено като обосновано и съответстващо на доказателствата по преписката, обсъдени в тяхната съвкупност. Касационната инстанция счита, че дисциплинарните наказания следва да бъдат налагани с оглед целта на ЗСВ, който в чл. 307, ал. 4, т. 1, предвижда, че системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони представлява самостоятелно дисциплинарно нарушение, отделно от неизпълнението на другите служебни задължения на магистрата. Този подход на законодателя, да обособи като самостоятелно нарушение едно от служебните задължения на магистрата - да извършва дължимите процесуални действия в срок, е проява на значението, което своевременното изпълнение на магистратските задължения има в процеса на правораздаване. Бързината е съществено условие за ефикасността на съдебната защита. Разумността на срока, в който съдът прокурорът следва да постанови своя акт, е функция на фактическата и правна сложност на производството, като в по отношение на жалбоподателката са констатирани конкретно неспазване на срокове, което е резултат единствено на виновното поведение на магистрата. Наред с изложеното, за да е налице релевантно за дисциплинарната отговорност неспазване на процесуалните срокове трябва да е налице системност. Законодателят не е дал легално определение на понятието "системно" в Закона за съдебната власт. Доколкото разпоредбата на закона буквално повтаря съдържанието на нормата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, то релевантно е и тълкуването на понятието в конституционната норма. Конституционният съд не е имал възможност да тълкува визирания в конституционната разпоредба израз "системно неизпълнение на служебните задължения". С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове понятието следва да се тълкува в смисъл, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Аналогична разпоредба законодателят е използвал и при формулиране на дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда - чл. 190, ал. 1, т. 3. Трайната, непротиворечива съдебна практика е установила, че системно нарушение на трудовата дисциплина е налице, когато лицето е извършило три или повече отделни нарушения. Няма правна логика в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ да се приложи друго тълкуване. Специфичното в случая е, че неспазването на процесуалните срокове, и в частност на сроковете по чл. 242, ал. 3 вр. с ал. 1 от НПК, не може да се констатира с факта на изтичане на така определение срок, а следва да се установи след преценка на фактическата и правна сложност на всяко дело, актът постановен ли е в разумен срок. Едва когато се установи, че актът е постановен, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, извън разумния срок може да се приеме, че е налице нарушение. В тази връзка след като е извършена съпоставка между броя на решените за процесния период преписки и качеството на постановените актове, правилно първоинстанционният съд е обосновал наличие на нарушение на разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, преценявайки общото количество възложени дела и сроковете за решаването им. Предвид изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВСС 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав