Решение № 10673 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2012 г.

Решение № 10673 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14787/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Асадур Асадурян, в качеството му на процесуален представител на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, срещу решение № 2148 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 1739 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Тримата братя" ООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 62559-0023983 от 23.03.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна - "Тримата братя" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 62559-0023983от 23.03.2012 г. на директора на ТД на НАП-гр. Пловдив. От протокол за извършена проверка от 16.09.2011 г., съставен от инспектори при ТД на НАП - гр. Пловдив, се установява, че при извършена от дружеството "Тримата братя" ООД продажба на висулка-кръстче от злато 14 карата, 0.44 грама на стойност 28.00 лв., не е издаден фискален бон от намиращия се в работен режим ЕКАФП А 100 с ин. № ФУ ED065982 и ФП 47075982. Констатирано е, че сумата е заплатена в брой и е получена от продавача в обекта. Въз основа на тези констатации е издаден акт за установяване на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на този акт и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС директорът на ТД на НАП - Пловдив е наложил принудителна административна мярка "запечатване на обект", както и забрана за достъп до него за срок от един месец. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, освен санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, кумулативно следва да бъде наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение тази фактическа обстановка е изложена, като съдът е приел, че актът е издаден при липса на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Изложените в заповедта бланкетни фрази не отчитат конкретната тежест на нарушението, която да мотивира определянето на максимален срок на ПАМ. Този пропуск според съда съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съответно нарушение на формата, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Основателно е възражението на касатора, че неправилно съдът е обосновал извода, че административният акт не е мотивиран, след като не са изложени конкретни съображения относно продължителността на срока на мярката. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Тази дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 от ЗАНН. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По делото е безспорно установено, че е извършена проверка, при която е констатирана извършена продажба в търговския обект на ответника, за която не е бил издаден касов бон. Така в хода на административното производство е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Във връзка с това административният орган е наложил ПАМ, като чрез осъщественото "запечатване на обекта" се цели да се предотврати или преустанови, осъществяване на нарушения като процесното. Според настоящата инстанция не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Освен това, неправилно съдът е преценил изложените съображения в заповедта като бланкетни. Административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ, което настоящият съдебен състав преценява като достатъчно обосноваване на визирания срок на ПАМ. Според издателя на акта определянето на максималния срок за запечатване на обекта - 1 месец се налага поради факта, че при продължаване на това нарушение за фиска биха могли да настъпят и други вреди, както и оглед преценката му, че могат да последват други нарушения от този вид. Чрез налагането на ПАМ се осъществява превенцията срещу този нежелан резултат и защитата на обществения интерес. Изложеното по-горе обосновава извод за наличие на мотиви в заповедта във връзка със срока за налагане на ПАМ и незаконосъобразност на извода на съда за липсата на такива. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Тримата братя" ООД. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение