Решение № 15972 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2019 г.

Решение № 15972 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Д. Кехайов от [населено място] срещу решение № 6876 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6824/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Д. Кехайов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, Д. Кехайов не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Цветкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно-в хода по същество. Ангажира писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Д. Кехайов към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник –агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Д. Кехайов е лице, извършващо публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно: изпълнителен директор на "ЗСК Лозово" ЕООД от 1994 г. до 1996 г. и изпълнителен директор на "ЗСК Лозово" ЕАД - гр. Бургас от 1996 до 1997 г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверени копия на картони обр. 4 – 2 броя, картони обр. 6 - 2 бр., протокол рег. № С-193/9.04.1990 г. за унищожаване лично дело ІА-95 /Б-с/; протокол рег. № С-194/9.04.1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело ІР-84 /Б-с/, съставени на името на или относими към Д. Кехайов, съдържащи повтаряща се и безпротиворечива информация за идентификационните данни за лицето, датата на вербуването му; име и длъжност на лицата, които ръководят вербуваното лице във времето, качеството на вербуваното лице –агент и псевдонима му - Х., както № на личното му дело - 47317. На база горните документи АССГ е приел за правилно и постановено в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с която е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона в качеството му на секретен служител- агент. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати в съдебното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материална незаконосъобразност на съдебното решение, изразяващи се в неправилното ценене като годни на доказателствата, установяващи принадлежността на Кехайов към органите на ДС и БНА, въпреки че същите са били надлежно оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, съдържат поправки и зачерквания и, или не са подписани, или авторът на подписите е неизвестен, поради която нямали характера на официални документи, удостоверяващи с достатъчна степен на вярност съдържащата се в тях информация. Обосновано административният съд е заключил, че удостоверителната сила на тези документи следва да бъде тълкувана разширително с оглед специалното законово понятие "документ" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно което за целите на специалния закон това е всеки записан текст, независимо на хартиен или на електронен носител, независимо от кого и в какво негово качество е съставен, дали е подписан или не. Изхождайки от законовото определение на § 1, т. 1 от ДР на специалния закон, АССГ правилно е приел, че, въпреки зачеркванията, ръкописните поправки и дописвания в картони обр. 4 и обр. 6, доколкото във всички представени документи информацията относно трите имена, дата на раждане, дата на вербовка, номер на кадровото досие и формата на сътрудничество по отношение на Кехайов са повтарящи и безпротиворечиви, то Комисията е била длъжна до обяви принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. Отделно от гореизложеното единият от двете копия на картон обр. № 6 е надлежно подписан. Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане при обявяване на принадлежността на касатора към органите на ДС и БНА на обстоятелството, че липсват доказателства Кехайов реално да е извършвал дейност като секретен сътрудник. Правилно в тази връзка АССГ се е позовал в решението си на различната правна уредба, предвидена в чл. 24 от Закона (отм.); и новата разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 3 от същия закон, като, позовавайки се на историческото тълкуване на двете разпоредби, правилно е стигнал до извода, че действащата към датата на постановяване на обжалвания административен акт разпоредба на закона не изисква реално осъществяване на дейност по сътрудничество от страна на обследвания – достатъчно е самото наличие на данни за вербуването му като такъв сътрудник. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя обстоятелството по чл. 24 от закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1 са изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания / е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съдът като правоприлагащ орган не е компетентен с постановяваните от него актове да коригира установени от законодателя несъвършенства, водещи до евентуална несправедливост. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,