Решение № 13886 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2018 г.

Решение № 13886 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. чрез процесуалния му представител адв. Е. М., срещу решение № 104 от 20.03.2018 година, постановено по адм. дело № 654/2017 година по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на В. Н. против заповед № 455/14.08.2017 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която е наредено премахването на строеж ‚ ‘‘Магазин – склад за фураж", находящ се в УПИ XXVI – 1658, кв. 120 по плана на Община Бяла Слатина, с административен адрес: ул. "Васил Левски", № 37. Касаторът иска решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът – кмет на Община Бяла Слатина, чрез пълномощника си Ц. И., в писмено възражение оспорва жалбата, като неоснователна и иска съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея възражения, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Въз основа на представените от страните доказателства, съдът е проверил законосъобразността на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Събрани са доказателства за всички обстоятелства от значение за делото. Обсъдени са заключенията на съдебно-техническата експертиза във връзка с приложените писмени доказателства и събраните в хода на процеса гласни доказателства, които сочат на извършено през 2013 г. преустройство и основен ремонт на ‘‘Магазин – склад за фураж", находящ се в УПИ XXVI – 1658, кв. 120 по плана на Община Бяла Слатина, с административен адрес: ул. "Васил Левски", № 37. Правилно съдът е кредитирал показанията на св. Георгиева, която излага свои ежедневни, преки и непосредствени впечатления, за разлика от свидетелите, посочени от оспорващия, които нямат такива. Показанията на св. Георгиева кореспондират със събраните по делото писмени доказателства- извлечения от кадастрални планове, както и със заключението на вещото лице. Обосновано и правилно съдът приема, че процесният ‘‘Магазин – склад за фураж", е извършен без изискуемите се строителни книжа, представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Извършеният през 2013 г. незаконен строеж не може да бъде търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. или да бъде узаконен. Правилно и в съответствие с материалния закон е прието от съда за законосъобразно посочване на жалбоподателя като адресат на заповедта, тъй като същият е единствен собственик на строежа. Страни в производството по чл. 215 ЗУТ за оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са издалият заповедта административен орган и нейният адресат (собственик или извършител на строежа, съгласно § 3 ДР на Наредба 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК), по отношение на които със заповедта се създават задължения и чиито права се засягат, независимо дали изрично са посочени като адресати (чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ). Законосъобразно е прието от решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори и да има нередовности при съставянето и връчването на констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, те не са съществени, тъй като не се отразяват на правнозначимите факти и не променят крайното решение за премахване на незаконния строеж. Правото на защита на жалбоподателя е упражнено с подаване на жалба срещу заповедта, а в съдебното производство не представя доказателства, при събирането и обсъждането на които би се стигнало до постановяване на друг резултат - в случая да не се издава заповед за премахване на строежа. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,