Решение № 9590 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2016 г.

Решение № 9590 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. В. - Велкова, от гр. С. против решение № 3964/10.06.2016 г. по адм. дело № 4739/2016 г. на Административен съд С. - град, в частта му, с която е отхвърлено оспорването й срещу заповед № 428/12.03.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район Красно село досежно отказ за отпускане на добавка по Закона за семейните помощи за деца, за периода преди 01.01.2016 г., потвърдена с решение № РД - 01 - 181/15.04.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д, ал. 1, т. 1, чл. 9, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село чрез юрисконсулт Маринова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че Д. П. В. - Велкова, от гр. С. е подала заявление - декларация вх. № С - 518 - 428/22.02.2016 г., с което е поискала отпускане на месечна добавка по чл. 8д ЗСПД. Удостоверила е, че с ЕР на ТЕЛК при IV МБАЛ С. № 1329/24.04.2015 г. на детето й В. А. В. е определена степен на увреждане 30% със срок три години и начална дата на инвалидността 16.10.2014 г. Определената водеща диагноза е конско-варусно (криво) стъпало (talipes equinovarus). Като общо заболяване е посочено също конско-варусно (криво) стъпало (talipes equinovarus); пес еквиноварус в дясно. С ЕР на ТЕЛК при IV МБАЛ С. № 0217 от 22.01.2016 г. на детето В. А. В. е определена степен на увреждане 100% със срок една година и начална дата на инвалидността 16.10.2014 г. с водеща диагноза "Други уточнени форми на епилепси". Като общи заболявания са посочени: "Други уточнени форми на епилепси. Епилепсия с чести епи статуси. Конско стъпало. Разстройство в обмяната на аминокиселините. Други редукционни деформации на мозъка. Синдром на вродени аномалии с предимно засягане на лицевата област. " Със заповед № 428/12.03.2016 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село е отпуснал месечна добавка за дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д ЗСПД считано от 01.02.2016 г. до 31.01.2017 г. Спорът е за началната дата на отпуснатата добавка. Според жалбоподателката при второто издадено ЕР на ТЕЛК е установено заболяване, съществувало от по-рано, което не сочи наличие на преосвидетелстване, поради което подпомагането по аргумент от чл. 9, ал. 6 ЗСПД следва да бъде осъществено от момента на датата на инвалидността. Съгласно чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Кумулативно изброените и необходими основания от фактическия състав на нормата, за да възникне правото на подпомагане, изискват дете с трайно увреждане и родители които го отглеждат, независимо от доходите на семейството. Налице са и допълнителни основания, но няма спор, че всички те в своята съвкупност в случая са налице. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Едва с второ по ред ЕР на ТЕЛК този статут на детето В. А. В. е надлежно установен с изискуемия по закон индивидуален административен акт. Обстоятелството, че началната дата на инвалидността остава непроменена не придава обратно действие на оценения с второто ЕР на ТЕЛК функционален дефицит, а е последица от съществуването на първото установено заболяване, за което е налице преосвидетелстване. Обосновано и законосъобразно административният съд е изследвал фактите по спора и е приложил точно материалния закон. Постановеното съдебно решение е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение