Решение № 13347 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2013 г.

Решение № 13347 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касациионната жалба на "АДВАНС КОМЪРШЪЛ ВЮ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Фритьоф Нансен" № 33, ап. 13, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Христо Йорданов Христов, против решение № 153 от 7.01.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1008/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001002868/1.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1946/17.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съществените процесуални нарушения се изразяват в неизлагане на собствени мотиви от страна на съда, а преповтаряне мотивите на РА, необсъждане на събраните по делото доказателства и на ССЕ. Твърди се, също така, че е доказана последващата реализация на стоките чрез продажба, което изключва възможността процесните фактури да са безстокови, както и че не са съобразени решенията на СЕС по дело С-285/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001002868/1.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1946/17.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Адванс Комършъл Вю" ЕООД са определени задължения за ДДС: 1. за данъчния период м. ноември 2009 г. в размер на 1690.52 лв. и лихва 81.94 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 9, чл. 25 и чл. 68 от ЗДДС по фактура № 2000000003/4.11.09 г. с предмет доставка на услуга, издадена от "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД, в размер на 1600 лв.; за данъчния период м. декември 2009 г. в размер на 14974.17 лв. и лихва 590.64 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС по пет фактури, издадени от "Интерпроект Груп" ЕООД, с предмет стоки по опис, в общ размер 175 000 лв. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: По отношение на фактурата, издадена от "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД е представен от страна на жалбоподателя договор с предмет комисионна за продажба на недвижим имот. Не са представени доказателства за изпълнението на договора, за това, че жалбоподателят е разполагал с посочения в договора недвижим имот, нито за заплащане на възнаграждението, поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е приел, че реално услугата не е извършена и е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на фактурите, издадени от "Интерпроект Груп" ЕООД: Не са представени доказателства за това, че доставчикът е разполагал със стоките, фактури, чрез които са придобити от него, място на съхранение, транспорт, плащане на цената. В хода на ревизията са извършени проверки на възможните доставчици по данни от информационния масив на НАП. Възможният доставчик "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД, преименуван на "Валдес Консулт" ЕООД, не е открит. Управителят на посочения в неговия дневник за покупките доставчик "Номер 1 Адвартайзинг" ЕООД декларира, че не е извършвал такива доставки и не е издавал фактури на "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД, преименуван на "Валдес Консулт" ЕООД. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че закупената от него по процесните фактури стока е продадена. Вещото лице по назначената ССЕ установява, че по фактура № 10/14.12.09 г. за извършена продажба на "Мираж Банско" АД от описаните стоки в спецификацията при жалбоподателя е бил наличен само един артикул, а останалите не са налични. Дружеството - жалбоподател не е разполагало и със стоките, предмет на фактурите, издадени от него и на румънското дружество. Съдът е обсъдил приетото в т. 32 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, а именно, че в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, националната юрисдикция е длъжна да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали са налице предпоставките за признаване правото на приспадане. Така постановеното решение е правилно. Предмет на комисионния договор от 1.10.09 г., сключен между жалбоподателя и "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД е извършване на проучване и осигуряване на купувач на недвижим имот, находящ се в гр. София на ул. "Иван Асен II" № 58, водене на преговори от името на доверителя при условия, предварително съгласувани с него; подготовка на документите за извършване на покупко-продажбата, вкл. осигуряване приемно време при нотариус. Комисионерът се е задължил да осигури купувач в срок от 6 месеца, срещу което доверителят се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 8 000 лв. При неизпълнение на договора в рамките на договорения 6 -месечен срок, договорните отношения приключват. Правилно е приел първоинстанционния съд в своето решение, че доказателства за изпълнение на поетите задължения по договора от страна на "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД по делото не са представени от страна на жалбоподателя, а доставчикът не е открит и проверен нито в хода на ревизията, нито от вещото лице по назначената ССЕ. Жалбоподателят не е доказал дори, че е бил собственик на недвижимия имот и че този имот е бил продаден, още по-малко, че продажбата е била извършена чрез посредничеството на доставчика. Решението е законосъобразно и в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Интерпроект Груп" ЕООД. Неоснователен е доводът на касатора, че събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ установяват реалност на доставките, но същите не са били обсъдени от първоинстанционния съд. От страна на жалбоподателя са представени процесните фактури и "Спецификации" към тях, както и фактури с получател "Интерпроект Груп" ЕООД и протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, издадени от същото дружество с предмет стоки, описани във фактурите от типа на тези, описани във спецификациите към процесните, но без товарителница, установяващи ВОД на същите стоки. Освен това, фактурите и протоколите са издадени през м. март, м. юни и м. юли 2008 г. без доказателства за това къде са съхранявани как и от кого са транспортирани, съответно получени от жалбоподателя. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, поради невъзможност да се установи контакт с доставчика и липсата на каквато и да било счетоводна информация е невъзможно да се установи дали той е разполагал със стоките. Констатацията на органа по приходите е, че при жалбоподателя сметка 30 "Стоки и материали" не е водена хронологично и аналитично и липсва информация за наличните стоки по видове и брой. След проверка на фактурите, издадени на жалбоподателя и съответно на издадените от него на други получатели вещото лице е констатирало, че дори и по представените документи дружеството - жалбоподател не е разполагало в наличност със стоките, които е продало. Към 31.12.2010 г. нито една фактура за покупка на стоки не е платена от жалбоподателя и няма плащане от нито един клиент по издадените от него фактури за продажби. От дружеството-жалбоподател са извършени плащания едва през м. януари и м. февруари 2011 г. към доставчика, но няма информация точно за кои фактури се отнасят тези плащания. Неоснователен е също така доводът на касатора за несъобразяване на решението на АССГ с решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11. В т. 31 от същото съдът е посочил, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от за целите на последващи облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано" /т. 33/. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Съгласно т. 39 за нуждите на Директива 2006/112 данъчнозадължено лице, което знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, трябва да се счита за участник в тази измама, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на извършените от него впоследствие облагаеми сделки. От изложеното следва, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, а в случая това не е доказано, както и използването на стоките са осъществяването на последващи облагаеми доставки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не установява нещо различно. То не изключва необходимостта да се докаже реалното получаване на стоките /т. 42/. В т. 45 от същото е посочено, че на данъчнозадълженото лице не следва да се откаже право на приспадане, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка /подразбира се осъществената реално такава/ е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация при този изход на спора се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не му е било присъдено в първоинстанционното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,