Решение № 8753 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния коекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" (ОПРЧР) 2014-2020, подадена чрез пълномощник, против решение 193 от 25.01.2024 г. по адм.д. 237/2023 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отменил негово решение BG05M90P001-2-002-0285/54 от 10.07.2023 г. за определяне на финансова корекция на Община Трекляно. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота представените пред административния орган доказателства, не е изследвал съдържанието на представените от лицата, ползващи социални услуги, декларации в контекста на тяхната зависимост от предоставяните от общината различни социални услуги, съобразил е в изводите си и други доказателства, които не са събрани в хода на административното производство. По подробно изложени доводи иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Трекляно, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Независим живот", за изпълнение на проектно предложение "Звено за социални услуги - достоен и независим живот". Целта на проекта е повишаване качеството на живот на лица с увреждания и техните семейства и лица с ограничения или в невъзможност за самообслужване на възраст над 65 години, като правилата, мониторинга и процедурата са подробно регламентирани в одобрената документация към проектното предложение. Съгласно проекта обслужването е на минимум 40 лица от целевата група и осигурена работна заетост на 23 лица. Предоставянето на услугите е предвидено да се извършва от 10 лични асистенти, 5 социални асистенти и 5 домашни помощници, всички със сключени трудови договори. Грижите се предоставят по предварително изготвен индивидуален план за всяко лице, одобрено за ползване на услугата, при съобразяване с индивидуалните потребности. Услугите се предоставят съгласно одобрени графици за всеки потребител, с който е сключен индивидуален договор. По повод постъпил сигнал за нередност съответният контролен орган при УО е извършил проверка за изпълнението на проекта и е изготвил доклад от 28.01.2019 г., съгласно който 14 потребители са получили услугите си според условията, а за 7 потребители е установил, че липсва изпълнение. С оспореното пред първоинстанционния съд решение BG05M90P001-2-002-0285/54 от 10.07.2023 г. ръководителят на УО е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл.70, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) - нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Обосновал се е, че в резултат на извършените от него проверки, както и от констатации на дирекция АФКОС при МВР е установено непредоставяне на заложените по договорите услуги на 7 потребители, но за тях на съответните асистенти и домашни помощници е изплатено трудово възнагражедние. Мотивирал е извод, че бенефициерът е нарушил принципа за ефикасност, тъй като отчетените разходи за платените възнаграждения не са използвани за предоставяне на услугите на конкретно посочените седем потребители за периода 01.12.2016 г. - 31.05.2018 г. и не е постигната крайната цел на проекта спрямо тях. Ръководителят на УО е посочил допусната нередност по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), за която е определил финансова корекция 100% от направените разходи за възнаграждения на лицата, които е следвало да предоставят услугите по проекта на конкретно посочени 7 потребители. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което го е отменил. Решението е правилно. Съдът подробно е анализирал изложените в акта фактически констатации, като ги е съпоставил с представените по административната преписка относими доказателства. Съгласно представения по делото списък от Община Трекляно, в него са включени 49 потребители, на които да бъдат предоставяни услугите по административния договор в домашна среда и в общността. Одобрен е и списък на кандидати за работа по договора след извършен подбор. Конкретните установявания на органа за получени трудови възнаграждения, но непредоставени услуги на съответните потребители, с които са сключени индивидуални договори, са Г. В., Н. К. и М. Х. - одобрени за позиция личен асистент; И. З. и П. С. - за позиция социален асистент; Е. С. и М. С. - за позиция домашен помощник. При обосноваване на изводите си органът се е позовал и на констатациите в изготвени протоколи за вземане на обяснения по чл.85б, ал.3, т.4 ПУДМВР. Съдът е направил подробен съвкупен анализ на относимите факти и обстоятелства и въз основа на тях е подложил на проверка фактическите твърдения на органа. Касационната инстанция препраща към тези мотиви на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Съдебната проверка се свежда до проверка на фактите по делото в контекста на твърденията на административния орган и формираните с акта изводи. Ръководителят на УО е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципа за ефикасност по чл. 33, т. 1, б"б" от Регламент (ЕС) 2018/1046. Принципът на ефикасност изисква най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите. Неговото спазване се преценява към момента на сключване на административиня договор, с който се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности. Ефикасността се разглежда и като способност да се избягва загубата на материали, енергия, усилия, пари и време за извършване на нещо или за постигане на желания резултат. Тя разкрива дали са постигнати заложените цели в дейността на едно лице или на публичното учреждение и дали предлаганите услуги са адекватни на потребностите на членовете на обществото. Фактически с понятието ефикасност се оценяват резултатите от крайната цел при създаването на всяка публична услуга - дали тя задоволява нуждите на дадени групи граждани и на обществото като цяло. Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира съответната степен на постигане на поставените цели посредством предприетите дейности. В § 3 на чл. 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. В контекста на този принцип и анализираните в административния акт факти органът не е обосновал точно и ясно как съотношението между използваните ресурси - платените трудови възнаграждения на лицата, предоставящи конкретните социални услуги, и предприетите конкретни действия от тях по отношение на съответните 7 потребители на тези услуги, не са формирали у него разумна увереност по отношение на постигането на общите цели на проекта. Органът не е извършил всеобхватна преценка на доказателствата и не е подложил на сравнителен анализ констатациите в протоколите на служителите от АФКОС в контекста на задълженията на всяко едно от лицата, с които е сключен трудов договор по проекта, защото всеки един от седемте служители е сключил индивидуален договор с посочените потребители, но не всички са на една позиция. Отделно от това, всяка позиция - личен асистент, социален асистент или домашен помощник, е с различна длъжностна характеристика. Предоставяните услуги са почасови, няколко дни в седмицата. Органът не е изследвал обективни относими факти, а се е позовал само на откъслечни и противоречиви твърдения на отделни потребители, като е дал вяра преимуществено на субективните им възприятия. Органът по никакъв начин не е съотнесъл графиците на лицата, предоставящи услугите, с индивидуалните планове за всеки потребител, не е съобразил и обстоятелства във връзка с декларирано и законоустановено отсъствие на тези лица за определени периоди от време, напр. ползване на платен годишен отпуск или отпуск поради временна нетрудоспособност. Дал е вяра на обяснения на някои от седемте ползуватели на услугите, като е извадил от контекста единични твърдения за помощ от време на време или се е позовал на конкретно посочени единични дейности като превозване до друго населено място или цепене на дърва. Оспореният акт не съдържа конкретни мотиви, обосноваващи извода на органа, че заложените по проекта цели изобщо не са постигнати от бенефициера по отношение на посочените потребители. Твърдяното от органа нарушение е свързано със самия избор на лицата - доставчици на услугата. В тази връзка не е изследвано дали съответната услуга от лицата с различни позиции е извършена според заложеното в договора за изпълнение, за да се прецени нарушение на принципа на ефикасността. За да приеме, че бенефициерът е нарушил принципа за ефикасност, административният орган е анализирал предимно обстоятелствата относно отсъствието на предоставящите услугите при проверки и субективните възприятия на ползувателите на услугите. Тази фактическа констатация не е съотнесена нито към предприетите и осъществени дейности по реализиране на проекта, за които самите ползуватели на услугата сочат, нито към постигане на целите по проекта, поради което и изводът на органа за пълно неизпълнение на дейностите по предоставяне на услугата от конкретно посочените седем лица е необоснован. Дейностите по проекта се анализират с оглед поставените цели. Органът е следвало да изясни последователно и подробно задълженията на седемте доставчици на социални услуги съобразно тяхната позиция и по отношение на всеки от ползувателите на услугите в обем, последователност и графици, както са заложени в проекта, документацията и сключените договори. Констатациите на органа са непоследователни, избирателни и не водят до категоричен извод за отсъствие на икономически ефект от разходването на предоставената целева помощ. Органът е определил финансова корекция за приетата от него нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в размер на 100% от стойността на изплатените трудови договори на коментираните седем лица, избрани да предоставят социалната услуга, на основание т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. По смисловото си съдържание посочената разпоредба от ЗУСЕФСУ съответства на разпоредбата на чл. 30, § 1 и 2 от Регламент 966/2012 във вр. чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, който се съдържа в т. 2. В случая органът, при възможност да приложи принципа на пропорционалност, не е изложил мотиви защо е определил максимален размер на финансова корекция, като не е изследвал естеството и тежестта на нарушението за всеки от избраните доставчици на социалната услуга и дали спрямо всеки от тях е налице пълно неизпълнение. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от ответника в писмения отговор искане за разноски и представените писмени доказателства (л. 26 и 27), в полза на Община Трекляно следва да бъде присъдена сумата от 3490 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Направеното от пълномощника на ответника възражение по чл. 75, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. Този извод се налага от действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, проявената процесуална активност на страната, характера на твърдяната с административния акт нередност, липсата на утвърдена съдебна практика, както и мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. Воден от горното, Върховният административен съд