Решение № 10180 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2014 г.

Решение № 10180 от 2.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" София област против решение № 831 от 15.09.2014 г., постановено по адм. д. № 670/2014 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Петя Кирилова Кирова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдът като извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК намира същото за недопустимо като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-13-160/4.06.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" София област, с която е прекратено служебното правоотношение на Петя Кирилова Кирова на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител - поради наложено дисциплинарно уволнение. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Петя Кирова с искане да се отмени заповед № РД-13-160/4.06.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" София област, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" като в обстоятелствената част на жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед № РД-13-159/4.06.2014 г. Заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е свързана с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", което има за последица именно прекратяване на служебното правоотношение. Волеизявлението на органа по назначаването за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" фактически е проява на волята му да прекрати служебното отношение на наказания служител като санкция за извършено нарушение на служебната дисциплина. Последващо волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение поради дисциплинарно уволнение е повторение на направеното вече преобразуващо волеизявление. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта по чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, а по същество в решението е извършена проверка на законосъобразност на заповед РД-13-159/4.06.2014 г., с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същевременно е отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, без да са изложени мотиви за незаконосъобразност на последната. В случая при противоречие между обстоятелствената част на жалбата и нейния петитум първоинстанционният съд е следвало да остави същата без движение като укаже на жалбоподателката да конкретизира административния акт, респективно административните актове, които обжалва. Като не е сторил това съдът се е произнесъл по недопустима жалба, което води и до недопустимост на постановеното съдебно решение, което следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да остави жалбата без движение и да укаже на жалбоподателката да отстрани нередовността й. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,