Решение № 1066 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2007 г.

Решение № 1066 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 104/3.05.2007 г. по в. гр. д. № 1* г. на Великотърновския апелативен съд е оставено в сила решението на Великотърновския окръжен съд, постановено на 2.02.2007 г. по гр. д. № 934/05 г., с което са отхвърлени предявените от Ю. Б. И. против М. на п. на Република България искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 47 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица на ответното министерство при изпълнение на функциите им в местата за лишаване от свобода. Недоволен от въззивното решение е останал ищецът Ю, който обжалва същата с к. жалба, подадена в срока по чл. 218в ГПК (отм.) Изложените в нея оплаквания следва да се квалифицират като такива за нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответникът по касация М. на п. чрез своя процесуален представител ю.к. Лютакова изразява становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на контролиращата страна ВКП съща счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид изложените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, намира: От фактическа страна по делото е установено, че през 1998 г. ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ТПО от затворен тип "А" гр. Т. На 24.06.1998 г. същият, заедно с други лишени от свобода, работел в цех на територията на поправителното общежитие. В края на работния ден бил нападнат от един от тях - М. М., който допрял маркуч с въздух под налягане през дрехите до ануса му и го задържал няколко секунди. В резултат на това на ищеца били причинени разкъсвания на дебелото и правото черво, а в резултат на излива на екскременти в коремната кухина получил перитонит. Тези увреждания, представляващи разстройство на здравето с непосредствена опасност за живота на ищеца, наложили спешна оперативна намеса. Били извършени две животоспасяващи операции, при които били отстранени част от дебелото черво и направени два противоестествени отвора за извеждане на дебелото и тънките черва извън тялото. От 1998 г. до 2002 г. ищецът претърпял още две хирургически операции за реституция на дебелото черво и затваряне на противоестествените отвори. В резултат на това претърпял и продължава да търпи болки и страдания и значителни неудобства в ежедневието. По делото е безспорно установено, че по времето, когато е причинено увреждането, в цеха не е имало служител от охраната на затворническото общежитие. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на държавата за вреди от бездействие в лицето на ответника, защото ЗИН и други нормативни актове не установявали задължение за постоянно наблюдение и охрана на лишените от свобода в местата, където полагат обществено полезен труд, тъй като това било задължение на предприятието - възложител на работата. Този извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗИН когато лишените от свобода полагат обществено полезен труд в предприятия на други фирми и лица, тези предприятия са длъжни да осигурят за своя сметка условия за охрана, необходимите хигиенно - битови условия, охрана на труда, медицинско обслужване и др. Но ръководството на затвора има задължение да следи за спазване на тези изисквания. Когато те не са лице или бъдат нарушение впоследствие, лишените от свобода не се изпращат, съответно се спират от работа до отстраняване на нарушението - чл. 61, ал. 3 ЗИН. По този начин ръководството на затвора изпълнява собственото си задължение по обезпечаване сигурността и охраната на лишените от свобода и по предотвратяване възможността да извършат нарушения или други престъпления през време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което включва и полагането на обществено - полезен труд. Именно с оглед изпълнението на тези задължения е следвало да бъде преценявано поведението на длъжностните лица на ответника в конкретния случай, като се изясни при какви условия е била организирана работата и по какъв начин е била обезпечена охраната на затворниците в работния обект на територията на затворническото общежитие и едва тогава да се направи извод дали ответникът чрез своите служители е направил необходимото, в какъвто случай би могъл да се освободи от отговорност. За установяване на тези обстоятелства по делото са били събрани писмени и гласни доказателства, които въззивният съд не е обсъдил. Като е достигнал до извод, че не е налице бездействие, въззивният съд не е изложил становище и по останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила - чл. 186, чл. 188 ГПК (отм.) следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът