Решение № 3235 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2018 г.

Решение № 3235 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП срещу решение № 5099 от 01.08.2018 г. по адм. дело № 3062 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град. И. и развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрск. Георгиева. Ответникът по касационната жалба – И. Кръстева от [населено място], не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното: Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ №Р-22001415009847-091-001/07.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 228/17.02.2017 г. на директор дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В ревизионно производство, проведено по общия ред, приходните органи са определили за РЛ – И. Кръстева - данъчни задължения по ЗДДФЛ в общ размер 57 548, 39 лв. за данъчни периоди 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., от които 37 725, 39 лв. и 19823 лв. лихви. С обжалваното решение АССГ е обявил нищожността на РА в частта, в която са установени задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. – в размер на 19 773, 62 лв. главница и съответните лихви. За да обяви нищожността на РА в частта му по ЗДДФЛ за установени задължения за 2009 г., административният съд е приел, че ревизионното производство, започнало със ЗВР №Р-22001415009847-020-001/01.12.2015 г., връчена на 31.03.2016 г., е образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок за това, установен по реда на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Счел е нарушението за особено съществено, поради което само на това основание РА е обявен за нищожен в тази му част. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК. Неоснователни са съображенията, че срокът по чл. 109 ДОПК се счита прекъснат с издаване на заповедта за възлагане на ревизия, което в настоящия случай е станало преди изтичане на 5-годишния срок, както и развитата теза, че са били предприети активни действия по връчване на ЗВР до края на 2015 г., но единствено и само поради поведението на РЛ е осуетено връчването на ЗВР, поради което не следва да се черпят права от това неправомерно поведение. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В константната си практика Върховният административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В случая от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че процесната ЗВР е издадена на 01.12.2015 г., но е връчена надлежно едва на 31.03.2016 г. Последното обстоятелство се признава и от касатора в изложението в касационната му жалба. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото ? издаване. Според правилата за броене на сроковете, за задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2015 г. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на 31.01.2016 г., процесното ревизионно производство се явява недопустимо като образувано след срока, визиран в чл. 109 ДОПК. Наличието на предприети действия по връчване на заповедта преди 31.12.2012 г. не съставлява надлежно връчване като релевантен начален момент, от който започва да тече срокът за извършване на ревизията, съответно срокът, до който би следвало да се образува производството. Като е достигнал до същия извод и е прогласил нищожността на РА в тази му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Със същото решение на АССГ е отменен РА в останалата част, в която са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010-2014 г., общо в размер на главници от 17 951, 77 лв., ведно със съответните лихви върху тях. За да отмени РА в тази му част, съдът е счел, че РА е незаконосъобразен, тъй като основанието за извършеното облагане по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е неприложимо спрямо недекларирани доходи, както е процедирано в процесния случай и при ревизия, извършена по общия ред, при която не е приложима разпоредбата на чл. 123 ДОПК. Съдът е счел, че в тежест на приходните органи е да докажат, че постъпилите приходи по банкова сметка на РЛ за периода 2010-2014 г. са доходи от облагаема дейност като по ЗДДФЛ не е предвидена норма, подобна на чл. 123 ДОПК, по силата на която да се приеме, че при обстоятелствата по делото постъпленията по банковата сметка следва да се считат за облагаем доход, без да се взима предвид от какъв вид дейност са. Решението на АССГ в тази си част е неправилно като материално незаконосъобразно. Следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна. Жалбата на РЛ срещу РА в частта му на установени задължения по ЗДДФЛ, и за лихви, за данъчни периоди 2010 г. -2014 г., следва да се отхвърли като неоснователна. От фактическа страна не е било спорно и е установено, че за ревизираните данъчни периоди по банкова сметка на РЛ в Банка ДСК са постъпвали суми, превеждани то физически лица, за които не е посочено основание. Така постъпилите суми съставляват доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - доходи от други източници и като такива са облагаеми. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, в доказателствена тежест на получателя на дохода, в случая на РЛ е да установи, че получените от него доходи за необлагаеми, представляващи заемни средства, доходи от извършвана дейност като земеделски производител, или други по чл. 13 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12 ЗДДФЛ облагаеми са всички доходи, с изключение на необлагаемите такива, т. е. получателят на дохода е ангажиран да установи последното. В случая тези доходи не са декларирани, но това обстоятелство, не е пречка за облагането на доходите по надлежния ред с РА, издаден в проведено ревизионно производство. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, се приема, че извършването на ревизия по общия ред, а не по особени ред по чл. 122 и сл. ДОПК в случая не е пречка за установяване на допълнителните задължения по ЗДДФЛ. Това е така, защото в случая не е образувана данъчна основа по реда на чл. 123 ДОПК. Доходите са обложени съобразно установения им размер, в който са постъпили в патримониума на РЛ, при липса на данни за тях да са е бил установен и заплатен данък върху доходите в предходен момент. По изложените съображения решението в тази си обжалвана част е незаконосъобразно. При този изход на спора в полза на касатора се дължат претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, съразмерно на уважения материален интерес и определени по реда на чл. 161 ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 към ЗА - в размер по 1351 лв. за инстанция, или общо – 2702 лв. Съобразно изложеното Върховният административен съд, осмо отделение