Решение № 5875 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2014 г.

Решение № 5875 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Столична срещу Решение № 2628 от 22.04.2014 г. по адм. дело № 513/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено по жалба на Иванка Грозданова Панайотова, в качеството й на едноличен търговец (ЕТ), осъществяващ търговска дейност с наименование ЕТ "Иванка Панайотова 99", ЕИК 121847996, Решение № И47 0325 от 24.10.2013 г., издадено от началника на Митница - Столична, потвърдено с Решение № 592 от 03.12.2013 г. на директора на Агенция Митници, с което е прекратено издаденото спрямо дружеството разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG005800Q01472 от 09.08.2010 г. за търговски обект павилион № 3 в гр. София, жк "Младост 4" до бл. 431 и Митница - Столична е осъдена да заплати на Иванка Грозданова Панайотова, в качеството й на ЕТ, осъществяващ търговска дейност с наименование ЕТ "Иванка Панайотова 99", ЕИК 121847996 разноски по делото в размер на 50 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора твърди, че към датата на извършване на проверката в едноличния търговец са намерени цигари с бандероли с изтекъл срок, поради което е осъществена хипотезата на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и правилно е отнето разрешението. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница - Столична. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Иванка Панайотова 99", чрез представляващия дружеството - Иванка Панайотова взема становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалбa е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си първоинстанционният съд е отменил Решение № И47 0325 от 24.10.2013 г., издадено от началника на Митница - Столична, потвърдено с Решение № 592 от 03.12.2013 г. на директора на Агенция Митници, с което е прекратено издаденото спрямо дружеството разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG005800Q01472 от 09.08.2010 г. за търговски обект павилион № 3 в гр. София, жк "Младост 4" до бл. 431. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 90ж, ал. 1, във връзка с чл. 90г, ал. 1 ЗАДС, спазени са изискванията за формата на акта. В тази насока са изложени мотиви, че нормата на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 ЗАДС определя различни хипотези, при което издаденото разрешение за търговия с тютюневи изделия се отменя. В конкретния случай е посочено, че при извършената проверка е установено, че лицето държи в търговското помещение, тютюневи изделия - 207 броя кутии цигари, по 20 къса всяка, с бандерол с изтекъл срок на валидност, поради което и съобразно чл. 90ж, ал. 2 ЗАДС е прекратено издаденото разрешение за съответния обект. Съдът е приел, че страните не спорят по фактите. Към 08.04.2010 г. търговецът безспорно е нарушил ЗАДС, но към същата дата ЕТ "Иванка Панайотова 99" не е бил титуляр на отнетото разрешително, а компетентността по чл. 90ж, ал. 1, т. 7 и ал. 2 е за прекратяване на разрешение. На база на това е направен генерален извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, което обуславя неговата отмяна. Първоинстанционното решение е правилно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Дружеството е титуляр на разрешение за търговия с тютюневи изделия за търговски обект павилион № 3 в жк "Младост 4" до бл. 431, спирка "ТЕЦ", издадено на 12.09.2001 г. от кмета на Столична община по реда на чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) в редакцията му, действаща към 01.12.2009 г. От дружеството е подадено заявление вх. № И 47 0325 от 20.05.2010 г. и от началника на Митница - Столична е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG0058000Q01472 от 09.08.2010 г. На 08.04.2010 г. от представители на същата митница е извършена проверка в търговски обект на търговеца, при която е съставен протокол № 386 (л. 46 от делото), като е установено, че в обекта се намират общо 207 кутии цигари по 20 къса, които са облепени с български акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност. На база на протокола до началника на митницата е подадена докладна записка, като последният е издал Решение № И47 0325 от 22.04.2013 г., с което е прекратено действието на разрешение № BG005800Q01472 от 09.08.2010 г. Това решение е отменено с Решение № 510 от 30.10.2013 г. на директора на Агенция Митници. На 24.10.2013 г. е издадено от началника на Митница - Столична спорното решение, което е потвърдено с решение на директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 90ж, ал. 1, т. 7 ЗАДС е прекратено издаденото на търговеца разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG005800Q01472 от 09.08.2010 г. Въз основа на протокола през 2013 г. е образувана административно-наказателна преписка № 623/2013 г. и спрямо едноличния търговец е издадено наказателно постановление за това, че в качеството си на едноличен търговец е държал/а в търговско помещение тютюневи изделия, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност. Разпоредбата на чл. 90ж, ал. 1, т. 7 ЗАДС предвижда, че органът по чл. 90г, ал. 1 ЗАДС прекратява издадено разрешение, когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. В конкретния случай в обжалваното митническо решение на база на изложеното в протокола е посочено, че в търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, е установено "наличие на цигари, облепени с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност". За прилагане на мярката по чл. 90ж, ал. 2 ЗАДС достатъчно е фактическото констатиране на нарушението, доколкото това нарушение има за последица прекратяване на разрешението за търговия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че към датата, на която служители на Митница - Столична са констатирали държане на акцизни стоки с бандерол с изтекъл срок на валидност (08.04.2010 г.), дружеството е титуляр на разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на ЗТТИ от кмета на Столична община за конкретния обект. Със ЗИДЗАДС, в сила от 01.12.2009 г., с разпоредбата на § 87, ал. 1 от ПЗР ЗАДС, е въведено задължение за лицата по чл. 100а ЗАДС, които към датата на влизането му в сила притежават разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на ЗТТИ, да подадат в срок до 30 април 2010 г. заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект за издаване на ново разрешение. От представените доказателства по делото безспорно се установява, че дружеството не е подало заявление по този преходен режим. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от 30.04.3010 г. до датата на издаване на прекратеното разрешение ЕТ "Иванка Панайотова 99" не е титуляр на разрешение за търговия с тютюневи изделия. От представените доказателства се установява, че към датата на проверката едноличният търговец безспорно е нарушила ЗАДС, но дружеството не е било титуляр на отнетото разрешение, а компетентността по чл. 90ж, ал. 1, т. 7 и ал. 2, е за прекратяване на разрешение. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че административния орган е приложил неправилно материалния закон, като е отнел разрешението за търговия с тютюневи изделия въз основа на фактическо основание, възникнало преди издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение