Решение № 10378 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2010 г.

Решение № 10378 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2010 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е образувано по касационна жалба, подадена от ПП "Ред, законност и справедливост", за отмяна на решение от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8194 от 2009 г. на Административния съд - София-град, като са изложени доводи за неговата неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Общинската избирателна комисия - София, както и заинтересованата страна - Йорданка Асенова Фандъкова, оспорват подадената касационна жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е в смисъл, че постановеното решение на Административния съд - София-град, е правилно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че решението - предмет на съдебен контрол в касационната инстанция, е правилно и законосъобразно по следните съображения: Политическа партия "Ред, законност и справедливост", представлявана от Яне Янев, е обжалвала решение на общинската избирателна комисия от 16.11.2009 г., с което е обявена Йорданка Асенова Фандъкова за кмет на Столичната община. В подадената жалба са изложени доводи за допуснати нарушения от ОИК - София, при провеждането на изборите и отчитането на изборните резултати, изразяващи се в неподписване на протоколите и съставянето им по съответния ред, извършване на поправки, липса на секционни протоколи и пр. Административният съд - София-град, с решението, чиято отмяна се иска в настоящата касационна инстанция, е приел, че при провеждането на избор за кмет на София не са допуснати нарушения, които да водят до отмяна на изборния резултат, решението от 16.11.2009 г. на ОИК - София, е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на ЗМИ, поради което е потвърдил същото. В настоящата инстанция изложените съображения за незаконосъобразност на решението на общинската избирателна комисия са същите като изложените в първоначалната жалба. Твърди се обаче, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно всички повдигнати доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и че са допуснати и други съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не е назначена съответна експертиза със задача, подробно описана в първоначалната жалба. Производството е образувано като такова по чл. 104 от Закона за местните избори. В едно такова производство, което има за предмет решение на общинска избирателна комисия, се осъществява контрол за законосъобразност на проведения избор за кмет, изразяващ се в проверка за наличието на нарушения в изборния процес и преценката дали тези нарушения оказват влияние на крайния изборен резултат. Константната практика на Върховния административен съд е в смисъл, че не всяко нарушение в изборния процес води до неговата недействителност, а само съществените, т. е. тези, които биха довели до друг резултат. В касационната жалба се твърди, че в първоинстанционното решение на съда не е отговорено на въпроса откъде идва разликата между броя на гласоподавателите според положените подписи в избирателните списъци и броя на упражнилите правото си на вот, като е посочена конкретна цифра - 29 548 гласа. Както правилно в мотивите си Административният съд - София-град, е посочил, съобразно изискванията на чл. 99, т. 2 и чл. 100 ЗМИ, общинската избирателна комисия въз основа на данните от секционните протоколи е съставила протокол за избор на кмет на община София, съдържащ всички необходими реквизити. От данните в този протокол е видно, че броят на действителните бюлетини е 257 881, от които Йорданка Фандъкова е получила 170 796 бр., което съставлява 66,23 %, следващият кандидат - 71 453 гласа, или 27,7 %, и т. н. Изложеното води до извода, че дори да е допуснато твърдяното нарушение за несъответствие в броя на положените подписи в избирателните списъци и действително гласувалите лица, то разликата от приблизително 30 хил. гласа не се отразява на крайния резултат на избора, като се има предвид, че разликата в гласовете между първия и втория кандидат е значителна - 99 343 гласа. Ето защо и в настоящата инстанция съдът приема, че не е допуснато нарушение по чл. 100, а и по чл. 94 ЗМИ. Възражението на касационния жалбоподател, че в част от секционните протоколи не са отразени трите имена и ЕГН на членовете на комисиите, е несъстоятелно. Впрочем изрично такова изискване в ЗМИ не е налице, а и тези членове са съответно избрани и утвърдени по реда на чл. 27 ЗМИ, като ал. 2 дава възможност при несъгласие с избора на един или друг чл. на комисията да се подаде жалба по реда, предвиден в закона. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав като правилни и законосъобразни. В касационната жалба се твърди, че съдът е трябвало поотделно да се произнесе по оспорваните от жалбоподателя 726 бр. протоколи на секционните комисии, в които според жалбоподателя липсват подписи на някои от членовете или изобщо липсват членове на комисията и др. Административният съд в тази насока е изложил съображения, че се касае в тези протоколи за отстраняване на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 94, ал. 5 ЗМИ и тъй като това е станало след обявяването на изборния резултат, то това не се е отразило на последния. В чл. 94 ЗМИ е определено съдържанието на протоколите, като в ал. 3 изрично е посочено, че неподписването на протокола от някой чл. на комисията не го прави недействителен, а няма и данни да са налице нарушения по чл. 77, ал. 1 ЗМИ относно необходимия кворум, при който комисията заседава и взима решения. Административният съд е изискал заверени копия от протоколите на всички секционни избирателни комисии и е установил, че те са съответно подписани от членовете на СИК без възражения, особени мнения, а не са и подадени жалби срещу тях. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че тези протоколи имат характера на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, но е изложил и убедително съображенията си, че при обжалването по реда на специалния закон, какъвто е Законът за местните избори, не е установено, че са допуснати такива съществени нарушения при изготвянето им, водещи до промяна на изборния резултат. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗМИ на обжалване подлежи само административният акт на ОИК, с който се определя окончателният изборен резултат за кмет на съответната община. Действително, той се изготвя въз основа на отделните секционни протоколи и данните от тях, но в случая допуснатите нарушения, за които твърди жалбоподателят, трябва да са с такъв характер, че изцяло да опорочават проведения избор, а данните по делото не са такива. Въз основа на изложените съображения Върховният административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване - подробно съдът е изложил съображения по всички оспорвания в първоначалната жалба, позовал се е на приложените доказателства, които в тяхната съвкупност водят до извода, че окончателният изборен резултат е в полза на заинтересованото лице Йорданка Фандъкова. В касационната жалба са повдигнати същите доводи за извършени нарушения в изборния процес, но те са обсъдени от първоинстанционния съд, който се явява контролно-отменителна инстанция в едно производство, по реда на чл. 104 ЗМИ. Не са установени множество нарушения, които в своята съвкупност да са повлияли на изборния резултат. Общинската избирателна комисия е обобщила данните, получени от секционните комисии, и е отразила същите в обжалвания протокол не само като е обвързала това решение с цифровите величини, а е преценила и всички останали данни, включително липсата на жалби срещу секционните протоколи, тяхното съставяне и пр., и е определила крайния резултат за избор на кмет, като е съобразила изискванията на чл. 34 ЗМИ. Не може да се приеме, че административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил експертизи относно проверката на резултатите и относно допуснати нарушения при провеждане на изборите. Съдът е положил усилия и е събрал достатъчно други доказателства, приложени към делото, от които е направил и своите изводи. С оглед изложените съображения Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Същото е подробно мотивирано и не е необходимо при това положение да се повтарят изложените от първоинстанционния съд съображения по повдигнатите в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на ОИК - София, още повече, че предмет на обжалване в настоящото производство е решението на Административния съд - София - град. На основание изложеното Върховният административен съд,