Решение № 4846 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2017 г.

Решение № 4846 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., от гр. Т. против решение № 11/13.03.2017 г. по адм. дело № 183/2016 г. на Административен съд - гр. Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Т. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че по делото е безспорно установено, че СМД на жалбоподателката надвишава ГМД, макар и с няколко лева, което е пречка за отпускане на целева помощ за отопление по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 11/13.03.2017 г. по адм. дело № 183/2016 г. Административен съд - гр. Т. е отхвърлил оспорването по жалба на А. А. Х., от гр. Т. срещу заповед № ЗСП / Д - Т / 2646/03.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Т., с която й е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 01.11.2016 г. - 31.03.2017 г. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата) право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Жалбоподателката е лице с трайно намалена работоспособност над 90% и при определяне на ДМД за отопление намира приложение нормата от чл. 2, ал. 4, т. 17 от Наредбата, съгласно която диференцираният минимален доход за отопление се определя в съотношение 297,88 на сто от ГМД и в случая възлиза на 193,62 лева. Средномесечният осигурителен доход от предходните 6 месеца за Х. е вярно изчислен от органите по социално подпомагане и административния съд и възлиза на сумата от 199,50 лева. Административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност законосъобразно е приел, че наличното надвишение има правопрепятстващо действие по отношение възникване правото на подпомагане с целева помощ за отопление. Достигайки до същите изводи административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение