Решение № 2284 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2011 г.

Решение № 2284 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 264 от 15.06.2011 г., постановено по адм. д. № 317/2010 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново, представляван от д-р Маргарита Славова против писмена покана изх. № 29.05.531/31.03.2010 г. на директора на РЗОК гр. Велико Търново. Осъдил е ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново, представляван от д-р Маргарита Славова да заплати на РЗОК гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 200 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационната жалба от ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено изцяло и делото решено по същество, като бъде отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново, се представлява от пълномощника адв. Димова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АС за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и страните не оспорват фактите, при които е постановено обжалваното решение. Предмет на делото е изпълнението на сключения между ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново, представляван от д-р Маргарита Славова" гр. Велико Търново и НЗОК, чрез директора на РЗОК гр. В. Търново договор № 040332/12.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В раздел IV-ти от договора "Цени, ред и условия за заплащане на изпълнителя", страните са уговорили условията, реда и правилата, при които изпълнителят на медицинска помощ отчита пред възложителя осъществената от него дейност и начина на нейното разплащане. Със заповед № РД-09-1433/16.12.2009 г. на директора на РЗОК гр. В. Търново е наредено да бъде извършена финансова проверка на жалбоподателя за контрол по изпълнение на регулативни стандарти за II-ро тримесечие на 2009 г., съгласно изискванията на чл. 7 от "Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнителя на първична и специализирана медицинска помощ", приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК, чл. 37, ал. 3 от ИД № 040332/12.03.2009 г. За резултатите от извършената проверка е съставен финансов протокол № ПМ/Ф/153/21.12.2009 г., в който е отразено, че ЕТ "ИППМП д-р Маргарита Славова" е допуснал превишение на определените му регулативни стандарти за II тримесечие на 2009 г. за направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4/ в размер на 270,60 лв. Изпълнителят на медицинска помощ е подал възражение до Арбитражната комисия срещу тези констатации, която в проведено заседание на 11.05.2009 г. не е стигнала до решение. В тази връзка, неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административната процедура, тъй като разпоредбата на чл. 234 и сл. от НРД 2006 г. не предвижда сезиране на Арбитражна комисия. Действително не е било част от производството по издаване на оспорената писмена покана разглеждане на възражение от Арбитражната комисия, но това извършено в повече действие не съставлява съществено нарушение, обуславящо порок в акта, водещ до неговата отмяна. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № ПМ/Ф/154/21.12.2009 г., в който е отразено, че сумата 270,60 лева е заплатена неоснователно на изпълнителите на медицинска дейност за II-ро тримесечие на 2009 г., поради което същата на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор следва да бъде възстановена. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд гр. Пазарджик е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване и на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. и клаузите на чл. 36 и чл. 37 от договор № 040332/12.03.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. По делото не е спорно, че сумите по депозираните фактури за процесния период са били изплатени, дори когато дейността е осъществена от заместващ лекар. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и констатациите на назначената по делото експертиза, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и изложил обосновани мотиви по спора. Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията на касатора за неправилно определяне броя на предоставените му РС. В назначената по делото експертиза изрично е отразено, че са съобразени 15 % допустимо превишение от стойността на бланка № 4 за второ тримесечие на 2009 г. + 10 % преразпределяне на стойността за второ тримесечие, съгласно чл. 37, ал. 1 от договора. Въпросът относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал материалноправното основание за издаване на акта с клаузата на чл. 43, ал. 3 от ИД за 2009 г., съгласно която изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Посочил е, че на основание на цитираната договорна клауза при превишаване на регулативните стандарти изплатените от НЗОК средства се събират от изпълнителя на медицинска помощ, който с нарушаване на задължението да назначава МДД само в рамките на определения му лимит е причинил преразход на средства от бюджета на НЗОК. Установяването на вземането на НЗОК по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване гарантира правата на защита на изпълнителя в административното производство. Нарушението на поетото задължение по чл. 36 от ИД за 2009 г. за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове в рамките, определени с подписаните протоколи за съответното тримесечие, поражда отговорността на изпълнителя на медицинска помощ по чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. за възстановяване на заплатените от НЗОК средства в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,