Решение № 116 от 24.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002101242/2023 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1310/30.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 406/21.12.2022г. по в.гр.д.№ 722/22г. по описа на ОС Стара Загора, с което са уважени предявените от Л. Д. Е. срещу „Джамбо ЕС.Б.“ ЕООД искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ, като е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 0001-1272/26.11.2021г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „склададжия – разпределител товарен асансьор“ и му е присъдено обезщетение в размер на 4890, 94 лева за оставане без работа в периода 29.11.2021г.-29.05.2022г., по въпроса към кой момент се преценява дали работникът или служителят се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ и дали тази закрила е преодоляна. Касаторът „Джамбо ЕС.Б.“ ЕООД твърди, че в частта по иска по чл. 344, т.3 КТ за разликата над 2000 лева решението е недопустимо, като постановено свръх петитум. Иска отмяна на обжалваното решение в допустимата част изцяло, обосновавайки касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК. Твърди, че изводите за неспазване процедурата по чл. 193 КТ са необосновани и произволни, доколкото са направени, без да се обсъдят събраните по делото и относими доказателства. Определя за направен в пряко нарушение на материалния закон извода на въззивния съд, че не е преодоляна закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ. Възразява срещу заключението за немотивираност на уволнителната заповед. Аргументира тезата си за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при мотивиране на приетото от него, че липсата на конкретни писмени доказателства (заповеди №№ 0001-1266/20.10.2021г. и 0001-1269/16.11.2021г. на работодателя ) е равнозначна на недоказаност на нарушенията на трудовата дисциплина, извършени от ищеца. Насрещната страна по жалбата – ищецът Л. Д. Е., не е депозирал отговор по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, при проверка допустимостта на обжалваното решение, констатира, че с него искът по чл. 344, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен недопустимо за разликата над 2000 лева и за период след 25.01.2022г. Цената на този иск, посочена с исковата молба е 2000 лева, а периодът, за който се претендира обезщетението е определен от ищеца с уточнителната молба от 01.02.2022г. и е от 26.11.2021г. до 25.01.2022г., когато е подадена исковата молба. В с.з. пред първата инстанция на 06.07.2022г. ( към който момент шестмесечният срок по чл. 225, ал.1 КТ вече е изтекъл), ищецът изрично е заявил, че няма да прави изменение на иска си и той остава така, както е заявен – за 2000 лева и за периода 26.11.2021г. - 25.01.2022г. По така индивидуализирания иск се е произнесъл първоинстанционния съд, като го е отхвърлил, а въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е присъдил свръх петитум обезщетение за разликата над 2000 лева до 4890, 94 лева и за периода 25.01.2022г.-29.05.2022г. В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено. По същество: По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос не съществува колебание в практиката на ВКС, според която правнорелевантният момент, към който съдът преценява ползва ли се уволнения от закрила по чл. 344 КТ, е този на връчване на уволнителната заповед. Това разрешение следва от прякото приложение на закона – чл. 195, ал.3 КТ и чл. 333, ал. 7 от КТ. Първият гласи, че дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на връчване на заповедта на работника /служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, а вторият – че закрилата по чл. 333 КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. По касационните оплаквания: Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което от 2019г. ищецът е заемал длъжността „Склададжия-разпределител товарен асансьор“ в търговски обект на ответника в „Парк Мол“, гр. Стара Загора. Същото е прекратено на 29.11.2021г, когато на ищеца е връчена заповед № 0001-1272/26.11.2021г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Към 29.11.2021г. ищецът не е бил в неплатен отпуск - разрешеният му от работодателя е изтекъл на 26.11.2021г., поради което не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ и обратният извод на въззивния съд е направен в противоречие с материалния закон. Изведено в нарушение на съдопроизводствените правила, които изискват обсъждане на всички събрани по делото и относими към правнорелевантните факти доказателства, е заключението на въззивната инстанция за неспазване процедурата по чл. 193 КТ. На лист 70-71 от делото на първата инстанция е представена неоспорена от ищеца писмена покана изх. № 18/19.11.2021г., с която е бил поканен да се яви на 23.11.2021г. в 13ч. в офиса на управителя на магазина или да депозира писмени обяснения относно обстоятелствата, послужили впоследствие като фактическо основание на уволнителната заповед. Поканата е връчена на ищеца при отказ, който е удостоверен с подписите на трима свидетели. Един от тях – св. В. В., потвърждава в с.з. на 08.06.2022г. връчването на поканата, вкл. датата и мястото, където това е станало – 19.11.2021г. в офиса на свидетеля, който е управител на магазина. Тези показания следва да се кредитират като преки и обективни, предвид факта, че кореспондират с признанието на самия ищец в жалбата му до Комисията за защита от дискриминация вх.№ 44-00-4117/05.12.2021г. / на лист131 от първоинстанционното дело/, че на 19.11.2021 г. се е явил в работата си. Или, противно на приетото от въззивния съд, по делото са ангажирани доказателства за спазване процедурата по чл. 193 КТ и същите безпротиворечиво установяват, че на ищеца са изискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно текста на уволнителната заповед, Е. е уволнен затова, че на 15.11.2021г., при явяването си на работа не е представил отрицателен PCR тест, отрицателен антигенен тест или зелен сертификат пред административния секретар, изискуеми според законните нареждания на работодателя, съобразени със заповеди №№ РД-01-856/19.10.2021г. и РД-01-890/03.11.2021г. на министъра на здравеопазването, нахлул е самоволно на работното си място, останал е там, въпреки поканите да напусне и не е изпълнявал работните си функции, а на 16.11.2021г., при явяването си на работа, отново не е представил отрицателен PCR тест, отрицателен антигенен тест или зелен сертификат пред административния секретар, демонстрирал е нападателно и провокативно поведение, целейки конфликт с преките си ръководители и е създал безредици в търговския обект, като се е явил с още 10 човека, които, при отказ той да бъде допуснат в магазина, са започнали да изискват документи за установяване основанието, на което той не се допуска. Непредставянето на отрицателен PCR тест, отрицателен антигенен тест или зелен сертификат е определено в уволнителната заповед като неизпълнение на законните нареждания на работодателя, съобразени със заповед № РД-01-856/19.10.2021г. и заповед № РД-01-890/03.11.2021г. на министъра на здравеопазването, като неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и като нарушение на вътрешните правила, а другото описано в заповедта поведение на ищеца е квалифицирано като неуплътняване на работното време и нелоялност към работодателя и злоупотреба с доверието му. Всички нарушения на трудовата дисциплина са окачествени като особено тежки и така основание за налагане на най –тежкото дисциплинарно наказание. Описаното в заповедта поведение на ищеца се установява еднозначно и категорично от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. Изискването за представяне на отрицателен PCR тест, отрицателен антигенен тест или зелен сертификат е въведено със заповед на работодателя, издадена в съответствие с общоизвестни заповеди на министъра на здравеопазването във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната през есента на 2021г. Съществуването на нито една от тези заповеди не е било оспорено от ищеца и се установява от показанията на св. В., който изяснява, че изискването за ваксиниране, антитела, бърз антигенен тест или PCR тест, е било разпоредено със заповед на работодателя, в съответствие със заповедите на министъра на здравеопазването, а всички служители на обекта в [населено място], включително ищецът, са били запознати с това разпореждане чрез изчитане в тяхно присъствие на съответната заповед на 21.10.2021г. Ищецът също признава, че през месец октомври е бил запознат с въведеното от работодателя изискване за представяне на отрицателен PCR тест, отрицателен антигенен тест или зелен сертификат – в този смисъл е изявлението му в споменатата по – горе жалба до Комисията за защита от дискриминация, авторството на която ищецът изрично е потвърдил в с.з. на 08.06.2022г. Следователно, въззивният съд напълно необосновано и в нарушение на процесуалния закон е приел за недоказано, че въпросните писмени заповеди са съществували, а от там и че ищецът е имал задължение да спазва разпореденото с тях. Нарушаването им от ищеца и то по начина, по който е сторено – целенасочено ( в два поредни дни), умишлено, явно и провокативно, безспорно представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3, т.7 и т.8, предл.2 ро КТ и то тежко такова по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 КТ. В обобщение, процесното уволнение е законосъобразно – спазена е процедурата по чл. 193 КТ, наложено е с мотивирана заповед и наказанието „дисциплинарно уволнение“ е съобразено с и съответно на критериите по чл. 189, ал.1 КТ. В допустимата му част въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени. При този изход на спора на ответника се следват сторените по делото пред трите инстанции разноски, които, при съобразяване основателността на направеното пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, са в общ размер на 3061, 82 лева ( 444 лева- разноски за първата инстанция плюс 1210 лева – адв. хонорар за въззивната инстанция плюс 1200 лева – адв.хонорар за касационната инстанция плюс 207, 82 лева – заплатени държавни такси за касационно обжалване). Мотивиран от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение