Решение № 7144 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2019 г.

Решение № 7144 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София, подадена чрез юрисконсулт П. Иванова, против решение № 1016 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 913/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати на И. Плахов законна лихва върху сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 500 лева, считано от 23.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва, че неправилно съдът е приел, че лихва се дължи от момента на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 500 лева. Ответната страна – И. Плахов, чрез адв. Д. Аврамов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, ОДМВР гр. София е осъдена да заплати на И. Плахов сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 17-0338-001185/5.09.2017 г. на Началник група към ОДМВР гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2018 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е присъдил в полза на ищеца и претендираната от него лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № № 17-0338-001185/05.09.2017 г. на Началник група към ОДМВР гр. София, на И. Плахов е било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Самоков, който го е отменил с решение № 144/17.07.2018 г., постановено по АНД № 37/2018 г. В съдебното производство И. Плахов е представляван от адв. Д. Аврамов, на която, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.10.2017 г., е заплатена сумата от 500 лв. в брой за процесуалното представителство по делото. Решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 23.08.2018 г. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на изказа присъждане на лихва върху главния иск. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, след като не могат да се претендират и присъдят в това производство, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г., са в размер на 300 лева, платени в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,