Решение № 9979 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. С. от гр. Стара Загора чрез процесуалния представител адвокат Н. Господинов срещу решение № 2761/15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 253/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)- Стара Загора, в оспорената й част. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на чл.67, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 ЗХУ следва да му се определи и отпусне със задна дата от м.. август 2024г, а не както е приел съдът от 10.01.2025г. Моли за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество на спора като се определи началния момент на изплащане на подкрепата, считано от 01.08.2024г, както и да се постанови, че помощта трябва да е в размер за втора категория инвалидност. Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. Терзиева в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба по всички изложени в нея оплаквания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, в частта относно определената начална дата, считано от която на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът М. С. е подал в ДСП - Стара Загора заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990 от 11.03.2024г.по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ за отпускане на финансова подкрепа. Към заявлението е приложено Експертно решение № 91518/ 41 от 27.02.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, с което му е определена 66 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 28.03.2023г. и срок на определения процент ТНР – 01.02.2025г. След извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето със заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 22.03.2024г. на директора на ДСП – Стара Загора, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, считано от 01.03.2024г., в размер на 36.82лв. По жалба на М. С. с Експертно решение №91385/117 от 12.07.2024г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК ЕР на ТЕЛК е отменено и е върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване. Въз основа на това със заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024г. на директора на ДСП - Стара Загора, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ, отпуснатата на М. С. месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 1 от ЗХУ е прекратена, считано от 01.08.2024г. С решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025г. на директора на РДСП – Стара Загора, подадената от М. С. жалба срещу тази заповед е отхвърлена като неоснователна. В резултат на проведен съдебен контрол с решение № 1654/ 24.04.2025г. по адм. дело № 53/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, оставено в сила с решение № 2245/ 26.02.2026г. по адм. дело № 7429/ 2025г. по описа на Върховен административен съд, заповедта е отменена като незаконосъобразна. Междувременно, с Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на I състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - Стара Загора, постановено в изпълнение на ЕР № 91385 от 12.07.2024 г. на НЕЛК, е извършено ново освидетелстване на М. С., като е определен нов процент ТНР - 73%, с начална дата на инвалидизиране 28.03.2023г. и срок на определения процент ТНР – 01.12.2025г. На 19.12.2024г. М. С. е подал в ДСП – Стара Загора заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ 19.12.2024г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ с приложено ЕР № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК и формуляр за самооценка на лице с увреждане. На 10.01.2025г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите по подаденото от М. С. заявление-декларация, като е прието наличието на необходимост за предоставянето на лицето на месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ в размер на 15 на сто от линията на бедност, считано от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. С оспорената заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025г., издадена от Директора на ДСП - Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ във вр. с чл. 65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.01.2025г., до 31.12.2025г. М. С. е обжалвал заповедта по административен ред относно началния момент на отпускане на финансовата подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ с искане да бъде отпусната считано от м. август 2024г., когато е била спряна предходно отпуснатата му помощ. С решение № 24-РД06-0007 от 14.02.2025г. на Директора на РДСП – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК във вр. с чл.70, т.2 от ЗХУ, жалбата му е отхвърлена като неоснователна по съображения, основани на разпоредбите на чл.68, ал.1 от ЗХУ и чл.66, ал.3 от ППЗХУ. Като доказателство по делото е приета заповед № 20 от 13.03.2026г. на Директора на ДСП – Стара Загора, с която в изпълнение на влязло в сила решение № 2245/ 26.02.2026г. на ВАС, на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70 от ЗХУ в размер на 94.13 евро, считано от 01.08.2024г., до 31.12.2024г. Заповедта е потвърдена с решение № 24-РД06-0015 от 21.04.2026г. на Директора на РДСП – Стара Загора и е обжалвана от С. по съдебен ред. За да отхвърли жалбата на М. С. срещу заповедта на директора на ДСП в оспорената част, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на законово регламентираните процесуални правила и на формалните изисквания към нейното съдържание. След анализ на доказателствата обосновава извод, че липсва основание за претендираното от касатора отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от м. август 2024г. Според съда при правилно приложение на материалния закон, въз основа на изготвената на основание чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ нова индивидуална оценка на потребностите предвид издаденото ново Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК, определящо 73 % ТНР със срок на определения процент ТНР – 01.12.2025г., на М. С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 95.70 лева, считано от 01.01.2025г., до 31.12.2025г. Прието е че определеният начален момент на отпускането на по-високия размер на месечната финансова подкрепа при прилагането на чл. 70, т.2 от ЗХУ – 01.01.2025г., е съответен както на чл. 66, ал.1 от ППЗХУ така и на чл. 66, ал.3 от ППЗХУ. Представеното по делото ЕР №92235/66 от 16.04.2026г. на НЕЛК с определена на С. 100% ТНР е счетено за ирелевантно за преценката на материалната законосъобразност на оспорената заповед в обжалваната й част и не съставлява основание за претендираното от касатора преизчисляване размера на отпуснатата му и изплатена въз основа на обжалваната заповед финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора. Надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти от значение за спорното право, обсъдил е правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорената част от административния акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. В резултат на това е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав, който на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилно съдът е приел, че при определяне датата на отпускане на МФП административният орган е съобразил нормативната уредба и целта на закона. Взето е предвид, че всички представени актове на органите на медицинската експертиза по чл.103, ал.4 от ЗЗ – ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, са постановени в процедура по освидетелстване на касатора (а не на преосвидетелстване), поради което е неприложима нормата на чл. 67, ал.1 ППЗХУ и помощта правилно е отпусната от 01.01.2025г - 1-во число на месеца, следващ издаването на Експертно решение № 95846/223 от 18.12.2024г. на ТЕЛК с определен в него по-висок процент ТНР/степен на увреждане на касатора в сравнение с предходно издаденото експертно решение, който по-висок процент ТНР обуславя възникването на основание за отпускане на М. С. на месечна финансова подкрепа в завишения размер по чл.70, т.2 ЗХУ. Последващо определените на С. 100% ТНР с ЕР №92235/66 от 16.04.2026г. на НЕЛК представляват промяна на обстоятелствата, при които е била отпусната финансовата подкрепа по чл.70, т.2 ЗХУ, при което се изисква извършване на нова индивидуална оценка на потребностите за отпускане на финансова подкрепа в размер по чл.70, т.3 ЗХУ и определяне на начална дата съобразно чл.66, ал.1 и ал.3 от ППЗХУ. Тази промяна обаче не може да бъде съотнесена за период преди издаване на експертното решение на НЕЛК, тъй като нормативната уредба не обвързва датата на отпускане на помощта с друга дата освен датата на извършване на нова индивидуална оценка на потребностите. Твърденията на касатора, че неоснователно пет месеца е бил лишен от финансова подкрепа, макар да му е била изплатена впоследствие, са неотносими към законосъобразното определяне на датата на отпускане на месечната му финансова помощ по чл.70, т.2 ЗХУ - 01.01.2025г, с оспорената заповед, за която заповед се установи, че е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и целта на ЗХУ. Правният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния административен акт е правилен и обоснован, поради което и при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 3 от АПК съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: