Решение № 8008 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 453/2015 г.
ВАСVIII отделение30.06.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на началника на МБ - Д. при Митница - В. срещу Решение № 138 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 456/2014 г. по описа на Административния съд - Д. В ЧАСТТА, с която "Е. И." АД е осъдено да заплати на МБ - Д. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 453/2015 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част. ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Административния съд - Д. за произнасяне по искането на началника на МБ - Д. за изменение на решение № 138 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 456/2014 г. по описа на Административния съд - Д. в частта му за разноските. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 456/2014 г. по описа на Административния съд - Д. в останалата част. В прекратителната част, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-петчленен състав на Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на началника на МБ - Д., а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8008 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 453/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на Митническо бюро (МБ) - Д. при Митница - В. и на "Е. И." АД срещу Решение № 138 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 456/2014 г. по описа на Административния съд - Д., с което е отхвърлена жалбата на "Е. И." АД против решение към ЕАД № 11BG002009H0011866 от 19.09.2011 г. с вх. № 32-57509 от 5.06.2014 г. на началника на МБ - Д., потвърдено с решение № 32-82919 от 23.07.2014 г. на началника на Митница - В. и дружеството е осъдено да заплати на МБ - Д. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационната жалба на началника на МБ - Д., подадена чрез юрк. К., се обжалва решението, в частта в която в полза на МБ - Д. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответната страна - "Е. И." АД не е взела становище по жалбата. В касационната жалба на "Е. И." АД се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като се поддържат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока. Касатора твърди, че последващ контрол на вече приетия ЕАД е незаконосъобразен. Иска решението да бъде отменено. Претендират разноски по делото. Ответникът - началника на МБ - Д., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на началника на МБ - Д. има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, което следва да се отправи до първоинстанционния съд, а касационната жалба, подадена от "Е. И." АД е неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страна. Настоящата инстанция намира, че жалбата на началника на МБ - Д. е недопустима, а жалбата на търговското дружество е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че административното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на административното производство. Този извод се споделя от касационната инстанция. I. По жалбата на началника на МБ - Д.: Тази част на спора засяга размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Редът, по които се защитава страната против решението в частта му за разноските е този по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съществуването на този ред изключва допустимостта на касационното оспорване и поради липса на правен интерес. П. действието на чл. 248, ал. 3 ГПК на оспорване с частна жалба би подлежало определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Оспорването на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се възприеме като искане за изменението му, основано на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, подсъдността за което принадлежи на постановилия го съд. Затова и след прекратяването на образуваното пред Върховния административен съд съдебно производство, делото следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд, с арг. от чл. 135, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК. II. По касационната жалба на "Е. И." АД: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на дружеството срещу решение към ЕАД № 12BG002009Н0011866 от 9.09.2011 г. на началника на МБ -Д., потвърдено с решение № 32-82919 от 23.07.2014 г. на началника на митница В.. С спорното ЕАД е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 1 "светодиоди" - 37 200 броя от Китайската народна република (Китай) с получател "Е. И." АД. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000, с произход Китай и е приложена фактура № FRX 110328 от 25.05.2011 г., издадена от "Н. Х. Л." КО. ЛТД, Китай, също описана, но в кл. 44. На основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13- чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността (МК) и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), е възложено извършването на проверка в рамките на последващия контрол на акционерното дружество. В резултат на същата е издаден оспорения административен акт, с който е определен ТАРИК код 8543709099 за стока № 1 "светодиоди" по посочения ЕАД, декларирана за свободно обръщение, както и ставка мито 3.7 %, като е определена сума за доплащане в размер на 4 358.21 лв., от които мито в размер на 3 631.84 лв. и ДДС в размер на 726.37 лв. Основният спорен момент по делото е дали административния орган правилно е сменил тарифния код на стоката и дали правилно е определил допълнителните публични вземания по отношение на акционерното дружество, вносител, за вноса на процесната стока. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Е. И." АД против решение към ЕАД № 11BG002009H0011866 от 19.09.2011 г. с вх. № 32-57509 от 5.06.2014 г. на началника на МБ - Д., потвърдено с решение № 32-82919 от 23.07.2014 г. на началника на Митница - В.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните доказателства в административното производство и доказателствените средства в съдебното производство - Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че тарифния код на процесните стоки е сменен правилно от митническия орган. Съдът е направил анализ и на приложимите нормативни актове и конкретни техни разпоредби, кредитирал е заключенето като компетентно и дало конкретни отговори на поставените въпроси, и е формирал извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно всички събрани доказателства и приложимите норми и въз основа на тях е стигнал до правилни изводи. Съгласно чл. 78, § 1 МК след вдигане на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация, а според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. При констатирана грешка относно посочване на тарифната позиция следва да се приложи посочения ред, уреден в чл. 78, § 3 МК. Доколкото отговорът на въпроса за правилното класиране на стоката изисква не само спазване на правилата за класиране на стоките, но и специални знания поради предмета на вноса, по делото пред административния съд е изслушана СТЕ. По делото е установено, че търговецът е класирал стоката в тарифен номер 8541409000 със ставка на мито 0 % като "полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; ". Позиция 8541 от Комбинираната номенклатура, която урежда митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки, се отнася за светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. При извършване на последващата проверка на декларацията на търговското дружество административният митнически орган правилно е приел, че извършеното деклариране от вносителя е с неправилно посочен тарифен код. Първоинстанционния съд правилно е приел, че процесните светодиоди представляват LED лампи и е приложим тарифен код 8543709099 със ставка на митото 3.7 %. Вещото лице по СТЕ е посочило, че LED лампи представляват завършено изделие, но не осветително тяло, а светлинен източник. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство - чл. 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността. В подкрепа на извода, че светодиодната лента не следва да бъде класирана в позиция 854140 от КН е издадената обвързваща тарифна информация (ОТИ) за стоката в базата данни на Европейската комисия от доклад № BG002000/1/2 от 13.05.2014 г. на проверяващия екип, извършил последващия митнически контрол. В това приложение се съдържат ОТИ № GB117636959, издадена на 6.08.2008 г. с срок за валидност 5.08.2014 г. на Агенция за приходи и митници на нейно величество, Кастъмс енд И. А. Х. 21, Есекс, Великобритания; № PLPL-WIT-2010-00710, издадена на 2.08.2010 г. със срок на валидност 1.08.2016 г. на Митническа камара Варшава, Полша. Във всички ОТИ стока LED лампи е класирана с тарифен код 8543709099. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на събраните доказателства и факта, че са налице идентичност между процесната стока и тази за която са издадени ОТИ, както и обстоятелството, че към датата на ЕАД е налице действаща ОТИ, отнасяща се до еднакви по вид и характеристика стоки, митническия орган правилно е сменил тарифния код на спорните стоки и правилно е определил сума за доплащане в размер на 4 358.21 лв., от които мито в размер на 3 631.84 лв. и ДДС в размер на 726.37 лв. Освен това първоинстанционният съд правилно се е позовал, като допълнително основание, че правилно е сменен тарифния код на стоката на обстоятелството, че след 8.08.2012 г. "Е. И." АД е започнал да декларира стоки от вида на процесните с коректния код 8543709099. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,