Решение № 7722 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2017 г.

Решение № 7722 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Д. Ц. О., гр. С., ж. к. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" бл. ..., вх. "...", ет. ... за отмяна на определение от 16.06.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 2857/2016 г.

С това определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на г-жа О. срещу Заповед № РД-09-50-559 от 01.08.2013 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на плана за регулация за м. "Дианабад", кв. 21в, урегулиран поземлен имот III-1618, 1763, за клиника, като се създава нов урегулиран поземлен имот I-1618,1763, за подземни гаражи, обществено обслужване, автомивка, жилища, безвредно производство, трафопост по зелените зачертавания, цифри и текст, съгласно приложения проект, и изменение на плана за застрояване за новосъздадения урегулиран поземлен имот, съгласно приложения проект.

Искателят моли съда, на основание чл. 239, т. 1 АПК, да отмени определението от 16.06.2016 г. Съдът е постановил определението с мотива, че г-жа О. няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като между двата имота има улица.

Счита, че към настоящия момент е налице ново обстоятелство - със заповеди на директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър улицата между имота на "Райзинг стар Девелъпмънт" ООД и нейният имот е нанесена в кадастъра, но с Решение № 2989 от 02.05.2017 г., постановено по административно дело № 10173/2016 г., Административен съд, С. град, отменя тези заповеди. С влизането в сила на съдебното решение е установено, че предвидената по предходния застроителен план улица между двата имота все още не е факт в правния мир.

С оглед на това счита, че са налице предпоставки за отмяна на определението от 16.06.2016 г. Искателят се представлява от адв. Л. И., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по искането - главният архитект на Столична община, счита искането за недопустимо, алтернативно за неоснователно. Соченото ново обстоятелство няма качеството на такова по чл. 239, т. 1 АПК, защото с отменените заповеди на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С., се нанасят обекти в кадастралната карта съгласно неприложен регулационен план в частта на уличната регулация. Фактът, че улицата не е нанесена в кадастралната карта като отделен имот с идентификатор не засяга действието на подробния устройствен план. Улицата е предвидена с предходен план - одобрен с влязла в сила заповед от 20.04.2006 г., и не се създава или изменя със Заповед № РД-09-50-559 от 01.08.2013 г. на главния архитект на Столична община.

Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Е. Д..

Ответникът по искането - "Р. С. Д." ООД, счита искането за неоснователно, тъй като нанасянето или ненанасянето на улица или на даден обект в кадастралната карта не може да доведе до изменение на Заповед № РД-09-50-559 от 01.08.2013 г. на главния архитект на Столична община. Наред с това соченото от искателя Решение № 2989 не е влязло в сила, поради което не може да има качеството на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. М., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по искането - "П. Б." ООД, не взема становище.

Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Искателят обосновава искането си за отмяна с откриването на ново писмено доказателство - документ, от съществено значение за делото, тъй като установява факт, който е твърдял в хода на съдебното производство, но който не е бил доказан поради липсата на този документ. Новото писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е Решение № 2989 от 02.05.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 10173/2016 г.

За да се произнесе по основателността на искането съдът установи от фактическа страна следното:

1. Искателят е собственик на недвижим имот, находящ се в урегулиран поземлен имот IV- 1241, кв. 21б, м. "Дианабад".

1. На 01.08.2013 г., главният архитект на гр. С., със Заповед № РД-09-50-559, издадена на основание чл. 128, ал. 13 от Закона за устройство на територията, одобрява:

2.1. Проект за изменение на план за регулация, план-извадка, за м. "Дианабад", кв. 21в, урегулиран поземлен имот III- 1618,1763, за клиника, като създава нов урегулиран поземлен имот I- 1678, 1763, за подземни гаражи, обществено обслужване, автомивка, жилища, безвредно производство и трафопост по зелените зачертавания, цифри и текст съгласно приложения проект.

2.2. Изменение на план за застрояване, план-извадка, за новосъздаден урегулиран поземлен имот I- 1678, 1763, за подземни гаражи, обществено обслужване, автомивка, жилища, безвредно производство и трафопост, кв. 21в, м. "Дианабад", съгласно приложен проект.

1. Д. Ц. О. обжалва Заповед № РД-09-50-559. По жалбата е образувано административно дело № 2857/2026 г. на Административен съд, С. град.

1. На 16.06.2016 г. с определение, постановено по административно дело № 2857/2016 г., Административен съд, С. град, оставя без разглеждане жалбата на г-жа О. и прекратява съдебното производство. Съдът приема, че г-жа О. няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131 ЗУТ, тъй като имотът й - урегулиран поземлен имот № IV- 1241 е съседен на имота, предмет на заповедта, но през улица, която е предвидена с предходна, влязла в сила Заповед № РД-09-50-438 от 20.04.2006 г. на главния архитект на Столична община. С одобрения с процесната заповед подробен устройствен план не са допуснати намалени отстояния с процесния имот и имотите не попадат в територии по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

1. На 08.06.2016 г. и на 01.07.2016 г., началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. С., издава Заповед № 18-4534 и Заповед № 18-5294. С двете заповеди началникът изменя одобрената със Заповед № РД-18-95 от 18.12.2015 г. кадастрална карта като нанася границите на съществуващ обект с идентификатор 68134.803.2312 - отреден за второстепенна улица.

1. На 02.11.2016 г., с Определение № 11721, постановено по административно дело № 12102/2016 г., Върховният административен съд оставя в сила определението от 16.06.2016 г. по административно дело № 2857/2016 г.

1. На 02.05.2017 г., с Решение № 2989, постановено по административно дело № 10173/2016 г., Административен съд, С. град, отменя Заповед № 18-4534 и Заповед № 18-5294. Съдът приема, че и двата регулационни плана от 2006 и 2013 г. не са приложени в частта им досежно уличната регулация - отчуждително производство не е започвало и не са уредени сметките по регулация. С оглед на това съдът приема, че едва когато бъде приложен действащият план от 2013 г. и бъдат уредени сметките по регулация ще е налице основание за изменение на кадастралната карта. Решението не е влязло в сила. Обжалвано е пред Върховния административен съд като по жалбата е образувано административно дело № 6915/2017 г., което към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

За да бъде един факт установен по съдебен ред е необходимо съдебният акт, който го установява, да е влязъл в сила. До тогава, докогато съдебният акт не е влязъл в сила е налице висящност на съдебното производство, което значи, че съдебното решение не може да породи правно действие - да реши със сила на пресъдено нещо правния спор относно наличието или липсата на съответния факт.

От доказателствата по делото е безспорно, че Решение № 2989 към датата на подаване на искането за отмяна не е влязло в сила - то не е окончателен съдебен акт. Напротив. Съдебното решение е предмет на касационен съдебен контрол. С оглед на това соченото от искателя ново писмено доказателство, което твърди че е основание за отмяна на определението от 16.06.2016 г., не е годно да породи правни последици и не установява какъвто и да било факт. Едва след влизане на Решение № 2989 в сила може да се приеме, че то е годно писмено доказателство и твърдяният факт е установен по надлежен ред, но до приключване на устните състезания по настоящото дело Решение № 2989 не е влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на това довода на искателя за наличие на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е неоснователен. В случая по делото не е налице ново писмено доказателство, което да доказва твърдяния факт на липса на улица между имота на искателя и на ответниците.

Това прави искането неоснователно.

Без правно значение за изхода от спора, само с оглед на факта, че към датата на постановяване на настоящото решение Решение № 2989 е влязъл в сила акт - с Решение № 4519 от 10.04.2017 г., постановено по административно дело № 6915/2017 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 2989, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че Решение № 2989 е ново писмено доказателство, то това доказателство по никакъв начин не се отразява на определението от 16.06.2016 г.

Фактът, че поземленият имот, отреден за улица, не е нанесен в кадастъра, по никакъв начин не променя релевантните факти за преценка на качеството на заинтересована страна на г-жа О. Не нанасянето на един имот в кадастъра е релевантният факт за преценка на обстоятелствата по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона да кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Кадастърът не определя устройствения статус на даден поземлен имот. Това става чрез съответните устройствени планове по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗУТ. Именно подробният устройствен план, по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, определя конкретното предназначение и начин на устройство на отделния поземлен имот.

От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед № РД-09-50-438 от 20.04.2006 г. на главния архитект на Столична община, влязла в сила, процесният имот е отреден за улица. С. З. № РД-09-50-559 от 01.08.2013 г. на главния архитект на Столична община не се извършва отреждане на процесния имот за улица. Фактът, че одобреният със заповедта от 20.04.2006 г. регулационен план към датата на постановяване на определението от 16.06.2016 г. не е приложен по отношение на уличната регулация не води до извод за отпадане на отреждането на имота.

За преценка на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131 ЗУТ е релевантно не фактическото осъществяване на предвижданията на подробния устройствен план, което намира отражение в кадастъра, а отреждането на имотите по подробния план. Именно съгласно това отреждане на влязъл в сила подробен устройствен план между имота на искателя и имота, предмет на Заповед № РД-09-50-599, е предвидено изграждането на улица. Този факт, при отчитане на безспорния факт, че по одобрения със Заповед № Р№ -09-50-599 подробен устройствен план не се предвиждат намалени отстояния, прави искателят незаинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ.

С оглед на горното доводите на искателя за наличие на ново писмено доказателство, което доказва липсата на улица между неговия имот и имота, предмет на Заповед № РД-09-50-599, са неоснователни.

С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди г-жа О. да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, и на "Райзинг стар Девелъпмънт" ООД направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото разноските на главния архитект на Столична община са за процесуално представителство. Размерът на същите съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските на "Райзинг стар Девелъпмънт" ООД са в размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно платежно нареждане от 11.12.2017 г. и фактура № 1000000602 от 08.12.2017 г.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд