Решение № 310 от 11.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Галчев, от гр.София, чрез адв. К. Шутев, срещу Решение 378 от 16.05.2022г. по адм. дело 1181/2021г. на Административен съд Пазарджик. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като в процесната заповед са описани строежи, каквито с назначената експертиза не се установяват. Установените на място строежи не са предмет на заповедта. Посочените като незаконен строеж фундаменти били преместваеми и с оглед тази характеристика не са строеж. Претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и претендира допълнително присъждане на разноските, направени и пред първата инстанция. Ответникът кмет на община Сърница, чрез юриск. Туджар, в писмен отговор, излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед 3-307 от 08.10.2021 г. на кмета на Община Сърница, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж изграден в ПИ с идентификатор 181017 /нов идентификатор 70648.181.17/, находящ се в м. "Таш капия", землището на гр. Сърница, [ЕКАТТЕ] с инвеститор и собственик А. Галчев, представляващ плътна масивна ограда от бетон и арматура с височина 1. 20 метра, намираща се от северната страна на имота; плътна масивна ограда от бетон и арматура с височина от 1. 00 метра, намираща се от южната страна на имота; множество бетонни фундаменти с размери 1м. х 1м., изградени в целия имот. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че оспорената заповед е издадена от кмета на община Сърница. При проверка на място в ПИ с идентификатор 181017 /нов идентификатор 70648.181.17/, находящ се в м. "Таш капия", землището на гр. Сърница, [ЕКАТТЕ], извършена на 16.08.2021 г. от служители общината, на която присъствал А. Галчев, се констатирало изграждане на плътна бетонова ограда. При проверка, извършена на място на 07.09.2021 г. от същите служители на Община Сърница, на която не присъствал собственикът на имота, било констатирано, че през 2021 г. в имота са изградени плътна масивна ограда от бетон и арматура с височина 1. 20 метра, намираща се от северната страна на имота; плътна масивна ограда от бетон и арматура с височина от 1. 00 метра, намираща се от южната страна на имота и множество бетонни фундаменти с размери 1м. х 1м., изградени в целия имот. Констатирано било, че имота представлява горска територия с НТП ливада и не били установени преписки за промяна предназначението на имота от ливада в урбанизирана територия в режим на застрояване. Бил Изготвен е снимков материал за извършеното строителство. На 07.09.2021 г. е съставен Констативен протокол, в който били отразени установените факти и е образувано административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на описаното строителство. Констативният акт бил съобщен на собственика на имота с писмо изх. ТСУ-0876/10.09.2021 г. на Община Сърница, който депозирал възражение и заявил доброволно премахване на установените строежи. На 08.10.2021 г. била издадена процесната заповед с правно основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ. От прието по делото заключение по назначена и приета експертиза, се установява, че имота по имотните си граници е ограден с метална оградна мрежа, закрепена на вертикални метално колове, забити в земята. Върху терена в имота са извършени следните строителни дейности: на разстояние от 13,00 метра в посока североизток от югозападната имотна граница е изпълнена армирана бетонова подпорна стена с височина 1,30 метра от по-ниското ниво на прилежащия терен и 0,20 метра от високото ниво на прилежащия терен с дължина 14,80 метра и средна дебелина от 0,28 метра, която е вкопана в земята до 0,50 м.; на разстояние 1,45 м. в посока североизток от бетоновата стена са отлети на терена от неармиран бетон 16 бр. стъпки /фундамента/ в два успоредни реда през 2,54 м. и по 8 бр. на ред със средни размери в план 0,50х0,50х0,50 м., като част от бетоновата стъпка е вкопана в терена до 0,20 м.; на разстояние 9,27 м. в посока североизток от бетоновите стъпки е изпълнена армирана бетонова подпорна стена с височина до 1,00 м. от по ниското ниво на прилежащия терен и на 0,10 м. от по-високото ниво на прилежащия терен с дължина 11,35 м. и средна дебелина от 0. 25 м. л., като същата е вкопана в земята до 0. 50. Вещото лице квалифицира тези строежи като подпорни стени, които предпазват почвената маса от срутване и се използват за преодоляване на денивелацията на терена в имота. Конструкцията им не може да бъде отделена в цялост от повърхността и да бъде преместена в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и с възможността да се ползва на друго място със същото или с друго предназначение. Същата е трайно свързана с терена посредством вкопана основа и изградената стоманобетонна конструкция при преместване ще се разруши. Изградените бетонови фундаменти, вещото лице преценя като подлежащи на демонтиране и преместване. Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел правни изводи, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган, съгласно чл.225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, при липса на допуснати процесуални нарушения. Че е мотивирана, както с посочване на фактическите основания за издаването й - наличие на незаконен строеж от шеста категория, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, осъществен без издадено строително разрешение и върху територия с особена тереториалноустройствена защита, които са правилно отнесени към съответните им правни норми - чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ. Мотивирано се произнесъл по възраженията на жалбоподателя и по констатираните несъответствията между описанието на процесните строежи в процесната заповед и експертното заключение, прието по делото. Счел, че квалификацията подпорни стени, дадена от вещото лице за строежите описани в процесната заповед като масивни огради, не променя извода, че се касае за строежи, извършени без издадено строително разрешение, при изискуемо такова от закона. Развил доводи, че спора относно броя на изградените в имота бетонови фундаменти, не е от съществено значение за изхода на спора, доколкото категорично е установено, че същите са трайно прикрепени към терена, т.е. не са преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изложил съображения за неприложимост § 16, ал. 3 от ПР и § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, за търпимост на процесните незаконни строежи, с оглед установяването, че са изградени след 31 март 2001г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, анализ на заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи, а именно: Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, мотивирана е и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик и изпълнител на строежа. Описаните в процесната заповед обекти са строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория съгласно чл.137, ал.1, т.6, предл. второ от ЗУТ, незаконнни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ, изградени в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, а именно, че за тях не е издавано разрешение за строеж. В изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал въпроса за търпимост на процесните строежи, с оглед периода на изграждането им и направения правен извод е резултат на правилно тълкуване на относимите правни норми. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на касатора. Неточната квалификация на два от строежите по процесната заповед, като масивни огради, вместо като подпорни стени, не променя извода, че са незаконно изградени. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателя следва да му заплати направените разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,