Решение № 3864 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2010 г.

Решение № 3864 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Елена Петрова Иванова, Любомира Любенова Тодорова, Валентина Любенова Тодорова, всички от град Видин, против решение № 73/06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 117/2010 г. по описа на Административен съд - Видин. Искат отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде отменен отказът на Областен управител на област - Видин да уважи искане за заплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Ответната страна - Областен управител на област Видин, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира представените с административната преписка писмени доказателства направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед № РД-09-149/12.04.2010 г. на Областния управител на Област Видин, с която им е отказано изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. За да постанови решението си съдът е приел, че Иванови не са представили доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, че наследодателят им- Любен Тодоров Иванов е бил незаконно репресиран на някое от лимитативно сочените в закона основания. Върховният административен съд, трето отделение, намира решението за правилно, съображения: Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и ако участници в събития, изчерпателно сочени в 14 пункта. Твърдяната от жалбоподателите репресия се изразява в заплащане от страна на праводателят им на т. наречения "ергенски данък". Първоинстанционният съд след като правилно е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторите претендират обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. 1 от ЗПГРРЛ хипотези. С оспорваната административна заповед, издадена в условията на обвързана компетентност, областният управител правилно е постановил отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителите. След като не е изпълнен фактическия състав на някоя от нормите на чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител е разполагал с единствената възможност да не признае "правоимащо лице" на молителя. Административният орган е направил правилна преценка на представените пред него доказателства, налагаща единствения извод че не са налице данни, които да доказват, че по отношение на жалбоподателя е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, основаваща се на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Не може да бъде споделено разбирането, че сам областния управител не е бил достатъчно компетентен да прецени плащането на "ергенски данък" по отменения Указ за насърчаване на раждаемостта - дали е репресия, за която се следва обезщетение и е следвало да се обърне към Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Областните управители, респективно териториалните поделения на НОИ, съгласно закона, са длъжни служебно да поискат Централната комисия да се произнесе по същество - единствено когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по разпоредбите на закона, включително за характера на репресията. А след като плащанията по Указа за насърчаване на раждаемостта - не са след нормативно сочените репресии, то произнасяне в тази насока от Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ, не е необходимо. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областният управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,