Решение № 13907 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16365/2011 г.

Решение № 13907 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16365/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център гр. Кюстендил (областния управител), против решение № 182/21.11.2011 г., постановено по а. д. № 220/2011 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АСК).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСК е отменил като незаконосъобразна заповед № 30-16/27.06.2011 г. на областния управител. С отменената заповед, касаторът е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител Светлана Любомирова Каролева - "младши инспектор" в Дирекция "АКРРДС" на Областна администрация Кюстендил, поради неспазване от нея на установеното работно време и неявяването `и на работа за периодите 10 - 14.01.2011 г., 17 - 21.01.2011 г. и на 24.01.2011 г.

Недоволен от решението, областният управител го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. По съществото на спора и първоначалната жалба на Каролева против неговата заповед, не взема становище. Претендира разноските по делото - възнаграждение за юрисконсулт.

Ответната страна - Светлана Каролева, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Искане за разноски не предявява.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСК. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

Безспорно по делото е, че с болничен лист (БЛ) № 0870720/10.01.2011 г. (л. 12, 42), на Каролева е бил разрешен отпуск по болест от 10.01.2011 г. до 21.01.2011 г. включително. Болничният лист е бил отменен с решение № 157/08.03.2011 г. (л. 48) на ОЛКК при МЦ "Евромед" ООД, Кюстендил, а впоследствие - потвърден с експертно решение № 1548/19.09.2011 г. (л. 307) на ТЕЛК за Общи заболявания, Кюстендил.

С БЛ № 0060311/24.01.2011 г. (л. 13) на Каролева е разрешен отпуск по болест за 24.01.2011 г. Същият БЛ е отменен с решение по протокол № 1/22.02.2011 г. (л. 46) на Очна ЛКК при МБАЛ "Д-р Н. Василиев" АД, Кюстендил.

За времето, посочено в горните БЛ, Каролева не е била на работа, което е отразено в съответните, ежедневно водени в Областна администрация, Кюстендил, отчетна "форма 76" за присъствието на служителите от администрацията на работа.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна поради незаконосъобразността на обжалваната заповед № 30-16/27.06.2011 г. на областния управител.

Безспорно е, че издателят на акта е компетентният орган за издаването на такива административни актове. Областният управител се явява орган по назначаването на служителите в Областната администрация. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при издаването `и са нарушени посочените в решението норми от ЗДС.

Установеното от АСК нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДС действително е извършено. Както е посочено в решението, дори да се приеме за начален момент най-късния такъв - отмяната на издадените БЛ № № 0870720 и 0060311 съответно на 22.02.2011 и 08.03.2011 г., преклузивният 2-месечен срок за издаване на заповедта, считано от узнаване на нарушението и нарушителя, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДС е бил изтекъл към момента на издаването й. Доводът, развит в касационната жалба, че АСК се е произнесъл при наличието на висящ преюдициален спор по смисъла на чл. 112 от Закона за здравето, относно валидността на издадените БЛ, е неоснователен. Този довод се отнася и за действията на самия касатор. Ако действително е налице преюдициален спор, какъвто той твърди, самото издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Каролева е станало в нарушение и при недоизяснена фактическа обстановка. Освен това ВАС счита, че въпросния спор не е преюдициален по отношение на спора по действителността на заповедта. Независимо от резултата от него, заповедта се явява издадена при изтекъл преклузивен срок, което я прави незаконосъобразна. При действително съществуващата правна възможност, посочена и на стр. 2, абз. 2 от касационната жалба, БЛ да бъдат потвърдени от по-горестоящия медицински орган, което би довело до законосъобразност на отсъствията на Каролева от работа, заповедта се явява незаконосъобразна само на това основание.

Неоснователен е и доводът, че издателят на заповедта е спазил изискването за вземане на устни и писмени обяснения от държавния служител. Както е установил и правилно оценил съставът на АСК, това изискване на закона е изпълнено формално, без да се даде действителна възможност на Каролева да даде устни и писмени обяснения преди издаването на заповедта за наказването `и. Обратната разписка (л. 33) за получаването на писмо № 93-С-32/03.06.2011 г. (с което тя е поканена да даде писмени обяснения и да бъде изслушана на 08.06.2011 г.), е подписана от нея на 20.06.2011 г., което сочи, че на същата дата е получено и писмото-покана. Поставянето на същото писмо на таблото за обявления и качването му на сайта на Областната администрация, Кюстендил, е станало на 07.06.2011 г., без да е посочен часа за извършване на това действие. При това "уведомяване" на служителката, е практически невъзможно до 08.06.2011 г., 12,00 часа, тя да се запознае с писмото и да подготви и предаде обясненията си.

По изложените съображения, при неоснователност на касационната жалба, обжалваното решение на АСК следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС