Решение № 8338 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16199/2013 г.

Решение № 8338 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16199/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Милка Ангелова Чонева, от гр. Любимец, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 236/25.09.2013 г. по адм. д. № 329/2012 г. на Административен съд Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК - Южен централен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.10 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "Вилна сграда", находяща се в землището на с. Дъбово, общ. Любимец, обл. Хасково, заливен обем на яз. "Ивайловград" под хоризонтал 131,00 с извършители Стойчо Фиданов Драганов и Денко Николов Чонев. Сградата е съпружеска имуществена общност, което сочи на самостоятелни права на жалбоподателката и процесуален правен интерес от обжалване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателста по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен най-късно до 1991 г., без строителни книжа. Строежът попада във водозаливната зона - "чашката" на язовир "Ивайловград", в терен - публична държавна собственост. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". Спрямо строежа са издадени наказателни постановления, потвърждаващи незаконният му характер. За строежа не са налице основанията по § 16 ПЗРЗУТ за трактуването му като търпим с оглед както местонахождението му - публична държавна собственост, така и несъответствието му със строителните правила и норми при липсата на предвиждания по подробен устройствен план. Фактът на деклариране на строежа не опровергава извода на първоинстанционния съд за нетърпимост и незаконност при липсата на заявление по § 184 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,