Решение № 12933 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2016 г.

Решение № 12933 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "К. К." АД, гр. С., ЕИК ********* чрез пълномощника си адв. Л. Д. срещу Решение № 1999 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6882/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи предявеният от дружеството иск. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител юрк. Г. П. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е преценил, че липсва причинна връзка между отмененото, като незаконосъобразно, Наказателно постановление (НП) и настъпилия вредоносен резултат. Този си извод първостепенният съд е подкрепил след като е установил, че в приложените дела по оспорване на НП няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което в настоящото производство да се претендира като "вреда". Приложени са единствено пълномощни за процесуално представителство, но не и договори за правна защита и съдействие с договорен и заплатен размер на възнаграждение. Такива са представени едва с исковата молба по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което не може да се приеме, че това са разходи направени във връзка с оспорването на наказателни постановления. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил предявения от "К. К." АД, гр. С. срещу Агенция "Митници" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 4 611, 88 лв., представляващи претърпени имуществени вреди - разноски във връзка с оспорването на издадено, и отменено като незаконосъобразно, НП № 182 от 14.10.2010 г. на началника на М. В., както и претендираната лихва за забава в размер на 1 203, 31 лв. и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 820 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не е доказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт, постановен от административен орган при изпълнение на санкционираща административна дейност - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че направените разноски за обжалване на наказателно постановление не са пряка и непосредствена последица от самия незаконосъобразен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност, а от проведеното съдебно производство и те нямат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на чл. 1, ал. 1. от ЗОДОВ. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от специалния закон. В случая обаче не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в реално заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. По НАХД № 535/2010 г. по описа на Районен съд Д., приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление с Решение № 58 от 02.07.2012 г., съответно и при обжалването на това решение пред Административен съд В. по КНАХД № 3813/2012 г., правната защита на ищцовото дружество е осъществена от адв. Л. Дюлгерова и адв. А. Дюлгеров, чиято представителна власт произтича от представените пълномощни, съгласно които те са поели ангажимент да представляват и защитават жалбоподателя до приключване на конкретно посочени дела, вкл. № 535/2010 г., до приключването им във всички съдебни инстанции (л. 72 и л. 314 в кориците на НАХД № 535/2010 г. на РС-Д.). В тези производства не е представен изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на такъв извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на понесените разноски пред двете инстанции се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение