Решение № 13494 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Х. , А. М. Х. и М. Д. Х., чрез адв. Гроздев, против решение 2861/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 937/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменена по жалба на А. З. Х. заповед Г-158/09.03.2023г. на главния архитект на Община Варна. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон , тъй като съгласието на двамата съсобственици по т.6, ал.2,чл.134 ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XV-459 е било налице в административното производство, поради непротивопоставянето на А. М. Х. и М. Д. Х. на заявеното от Д. М. Х. искане, а в съдебната фаза същите дават изрично съгласие. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването срещу процесната заповед. Претендират направените по делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК. Ответникът главен архитект на Община Варна не изразява становище. Ответникът А. З. Х. , чрез адв. Ташев,оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция по представения списък по чл.80 ГПК. Ответниците И. И. И. и Ж. Д. П., чрез особен представител адв. Миланова, излага становище както за законосъобразност на решението, така и за неправилност на същото. Ответниците Р. Ж., М. С. К. и В. И. В.,чрез адв.Кирова ,в писмено възражение, излагат становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Останалите ответници Община Варна, "Виас инженеринг" ЕООД, К. П. П., П. Ж. И., С. И. Х., М. Й. С., С. М. С., Б. Д. Й., И. Й. П., Д. А. П., А. Л. Т. , Е. Т. Д., "Строител СВ" ООД и И. Х. К., не вземат становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, , констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното частично решение е отменена като незаконосъобразна по жалба на А. З. Х. заповед Г-158/09.03.2023г. на главния архитект на Община Варна, с която на основание чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XV-459 "за жилищно строителство" /ПИ 10135.3513.459/, кв.1 по плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, първоинстанционният съд е приел заповедта за незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон липса на изискуемото съгласие на всички съсобственици на имота по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. От данните по административната преписка е установено, че заявлението за изменение на ПУП по реда на чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ е подадено само от един от тримата съсобственици на УПИ XV-459, Д. Х., като до постаноняване на процесната заповед не е дадено изрично съгласие от останалите съсобственици / А. М. Х. и М. Д. Х./. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, съобразено с константната практика на Върховния административен съд по прилагане нормата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. С отменената като незаконосъобразна заповед е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ , т.е. при съгласие на всички собственици на имотите, предмет на изменението, на носителите на ограничени вещни права и на концесионерите. Безспорно е по делото обстоятелството, че така изискуемото формално съгласие на съсобствениците А. М. Х. и М. Д. Х. не е било дадено към момента на одобряване на изменението на плана с процесната заповед. Следователно, както правилно приема административният съд, материалноправните предпоставки за издаването на заповедта не са изпълнени и заповедта се явява незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон чл.146,т.4 АПК. Доводът по касационната жалба, че липсата на съгласие съставлява порок в процедурата, който може да бъде саниран в хода на съдебното производство е неоснователен. Съгласието на съсобствениците на имота, предмет на разработката за изменение на ПУП е относимо към преценката за спазване на изискванията на закона с оглед правното основание за издаване на акт от вида на процесния. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява от фактическа и правна страна към момента на издаването й, поради което последващото съгласие на двамата съсобственици не може да санира липсата на основанието за изменение на плана, което е именно по чл.134, ал.2,т.6 ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл.209,т.3 АПК, същото следва да се остави в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора, надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника А. З. Х. за касационното производство се явява основателна, поради което тримата касатори дължат поравно реално заплатения адв.хонорар в общ размер от 1200лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2024г. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,