Решение № 3631 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2017 г.

Решение № 3631 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Б." ЕООД, гр. С., представлявано от управителя - С. Л. А., чрез пълномощника му - адв. Г., против решение № 4534/05.07.2017 г. по адм. дело № 6297/2016 г. на Административен съд - С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОСК"/, Столична община /СО/, чрез пълномощника му - юрисконсулт Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "А. Б." ЕООД, гр. С., против Заповед № РА-18-19/18.02.2016 г. на директора на Д "ОСК", СО като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, вр. с чл. 56, ал. 1 ЗУТ, е наредено по отношение на оспорващото дружество да премахне преместваем обект: "Сглобяем, дървен навес с маси за консумация, към търговски обект за продажба на бургери", находящ се на тротоара на ул. "Парчевич", пред търговски обект за продажба на бургери на бул. "В." ..№..., гр. С.. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразна и че не са налице основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяната й. От анализа на доказателствата е изведен извод, че процесният обект е преместваем, тъй като отговаря на условията по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и тъй като не разполага с разрешение за поставяне и договор със собственика за разполагането му в чужд имот, законосъобразно е разпоредено премахването му. Относно собствеността на преместваемия обект е прието, че съобразно приложения по делото снимков материал и показанията на разпитания св. К., твърдението на жалбоподателя, че не е собственик на обекта е останало недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения акт. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред установен с наредба на общинския съвет /в случая Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, приета от С. О. съвет с Решение № 717 по Протокол № 71/6.11.2014 г./. В съответствие на тази разпоредба и Раздел IV от цитираната Наредба на СОС, е въведено изискване разрешение за поставяне на преместваеми обекти върху публична общинска собственост да се издава от главния архитект на общината/района, по искане на собственика или наемателя и съобразно скица/схема, съгласувана по съответния ред. Липсата на такова разрешение е основание за премахване на обекта на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУТ. Такова самостоятелно основание е и това по т. 2, предл. първо на същата разпоредба, визиращо същата последица, когато обектът е поставен в чужд имот, без правно основание. В случая от данните по делото и заключението на СТЕ, неоспорено от страните, правилно е прието, че процесния обект: "Сглобяем, дървен навес с маси за консумация, към търговски обект за продажба на бургери" представлява "преместваем обект", по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, за който извършителят му не разполага с разрешение за поставяне от главния архитект на общината. Това е така, тъй като по предназначение, макар и изпълняващ функцията на навес, той обслужва магазин за бургери на първия /партерен/ етаж от жилищната сграда, чийто дейност е търговска, поради което е част от него. Като такава част съответства на обектите, изброени примерно в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ като преместваеми обекти. Същият, по заключението на приетата СТЕ, може да бъде отделен от тротоарните плочки, към които е прикрепен с болтове и преместен в пространството без да изгуби своята индивидуалност и възможност за ползуване на друго място със същото или с подобно предназначение, като премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на обекта върху който е поставен и от който се отделя. Ето защо неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че процесния обект не е преместваем и че не подлежи на премахване по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Същевременно касаторът не представя писмени доказателства за наличието на издадено за обекта разрешение за поставяне, въз основа на одобрена схема за поставяне, или договор със собственика, удостоверяващ правото му да държи и ползва терена за търговски нужди към своя обект - магазин за бургери, от което следва, че изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ за премахването му са правилни. Неоснователно е и оплакването на касатора, че не е собственик на процесния дървен навес с маси. В тази връзка не се представят убедителни доказателства, а представените такива не установяват собствеността. По делото ответникът е ангажирал писмени и гласни доказателства: фискален касов бон от 27.10.2015 г. за продажба на продукт от магазина за бургери /"Бургер бар"/ на бул. "В." ..№..., с издател "А. Б." ЕООД, показания на св. К., както и заключение на СТЕ, че процесния обект се намира пред магазина за бургери и го обслужва изцяло. Същите безпротиворечиво установяват, че дървеният навес с маси за консумация е разположен непосредствено пред и се ползва от търговския магазин за продажба на бургери, изграден е през 2015 г. от управителя на магазина - св. М., служител към "А. Б." ЕООД. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата заплащането на правната помощ, тъй като е представляван от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,