Решение № 8156 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2012 г.

Решение № 8156 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Румен Александров Гълев от гр. София против решение № 16864 от 20.12.2011 г., постановено по адм. д. № 13982/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жабата му срещу заповед № К-7087/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение за заеманата длъжност на специалист, първа степен, Дирекция "Миграция" - МВР, категория Б, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, като се излагат повторно съображения за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответникът министърът на вътрешните работи не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съдебен състав, след установяване на релевантните за спора факти и обсъждане на доводите на страните, е направил обосновани и правилни изводи за законосъобразността на оспорения акт. С оглед приобщените по делото доказателства е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена въз основа мотивирано предложение до органа по назначаването, в което са изложени данни относно осигурителния стаж на служителя и този в МО и МВР в съответствие с изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази разпоредба въвежда самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. В тази връзка правилно е взето предвид, че приложените по делото документи установяват, че осигурителният стаж на жалбоподателя към 30.06.2011 г. е общо 28 г., 8 м. и 18 дни, при стаж на военизирана длъжност в МО и МВР от 16 г., 11 месеца и 29 дни. Правилно е съобразено, че общият осигурителен стаж на лицето е изчислен в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 7 от КСО. Предвид изложеното и с оглед на това, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предпоставя право на органа по назначаването при наличието на условия за пенсиониране по чл. 69 от КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служещия, прекратяване на служебното правоотношение, правилен е изводът, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Доколкото в касационната жалба са обективирани доводи, идентични с наведените в жалбата пред първоинстанционния съд, и изложените в тази връзка от решаващия състав съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция, същите не следва да бъдат възпроизвеждани в мотивите на настоящото решение. Предвид изложеното решението не страда от наведените с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,