Решение № 12017 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище в гр. София срещу Решение 647 от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело 9943/2023 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира сторените разноски за делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна инспектор по Защита на населението в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Бургас, чрез главен юрисконсулт Т. Стойкова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Констативен акт КА-ПБЗН-БС0-11-82 от 18.09.2023 г., издаден от инспектор по Защита на населението (ЗН) към Регионалната дирекция Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) Бургас, с който на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) е дадено предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). От фактическа страна по делото е установено следното: На 18.09.2023 г. инспектор по Защита на населението в група ПКПД към РДПБЗН Бургас е извършил проверка на язовир Чатала, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56321.209.29; ПИ56321.209.28 и ПИ 23889.18.30, [населено място], община Айтос, област Бургас, като язовирът е предоставен за управление на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Според от утвърдена от областния управител на област Бургас класификация, язовир Чатала е първа висока степен на потенциална опасност по смисъла на чл. 141б, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ). Проверката е извършена в изпълнение на график с рег. 793р-329/19.012023 г., утвърден от директора на РДПБЗН Бургас, като за резултатите от нея е съставен Констативен акт КА-ПБЗН-БС0-11-88 от 20.09.2023 г. Установено било, че за язовира има изготвен авариен план, към който не са приложени карти на уязвимите от заливане зони, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ, във връзка с чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение 2 към Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (НУРОТБЕЯССТОКТС), като основаната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Дадено е предписание на жалбоподателя: да се приложат в аварийния план на обекта карти на уязвимите от заливане територии, съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ, във връзка спазване изискванията на чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение 2 към НУРОТБЕЯССТОКТС, със срок за изпълнение 31.03.2024 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Съгласно чл. 7 от НУРОТБЕЯССТОКТС, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от ЗВ. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с наредбата. Съгласно т.4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал.2 от наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Не могат да бъдат споделени доводите, посочени в касационната жалба, че ДПУСЯ е в невъзможност да изпълни това предписание поради изначалната липса на такива карти. Намира за необоснован извода, че именно собственикът (или стопанисващия правен субект) следва да изготвят такива карти, въпреки че негово е задължението за изготвяне на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Заедно с това се твърди, че подобни карти на районите под заплаха от наводнения са вменени като задължение за изготвяне от директорите на съответните басейнови дирекции, поради което те е следвало да изготвят и тези карти, които да се приложат към аварийните планове на всеки язовир. Сочи отделно, че затруднение представлява и липсата на единна методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Както е посочил административният съд в мотивите си, съществуването на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. От изложеното в касационната жалба и приложените към нея доказателства се вижда, че не се прави разграничение между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на НУРОТБЕЯССТОКТС. Това е обсъдено от първоинстанционния съд, който в мотивите си е посочил, че картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира. Като логическа последователност първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Следователно, след като язовир Чатала, [населено място], община Айтос, област Бургас, е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за него, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Не могат да се приемат за основателни възраженията, че други държавни органи не са изпълнили свои задължения, включително и липсата на единна методика за изработването на тези карти. Това не е относимо към изготвянето на картите, а по въпроса за класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност етап, който за този язовир е приключил. Наред с изложеното не може да се обосновава извод за отпадане или най-малко за освобождаване от изпълнение на задължението на собственика /стопанисващия язовира субект от неизготвянето на единна методика, която да подпомага същия в процеса на фактическото изработване на тези карти. За касационния жалбоподател в пълна степен е открита възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, включително и това по т. 4.8. от Приложение 2, към чл. 57, ал. 2 от наредбата (в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд: Решение 5531 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело 6772/2023 г.; Решение 11435 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 2766/2023 г.; Решение 4709 от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело 10095/2023 г.). Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ДПУСЯ следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,