Решение № 2623 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2009 г.

Решение № 2623 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3694/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по реда на чл. 227 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна моли жалбата на Веселин Димитров да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Веселин Димитров Димитров от гр. Добрич, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата на Веселин Димитров срещу ревизионния акт в частта за доначислени осигурителни вноски е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при разглеждане на жалбата като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства по чл. 227, ал. 2 от АПК, намира, че същата е процесуално допустима, подадена в срок, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 9067/2.10.2007 г., постановено по адм. дело № 2688/2007 г. на ВАС е обезсилено първото постановено решение на Варненски окръжен съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си ВАС е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по настоящата жалба на Димитров като е просрочена. За това е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, което е наложило да бъде обезсилено. С решение № 9717 от 15.07.2009 г., по адм. дело № 3694/2009 г., на ВАС, касационната инстанция след повторна отмяна на оспореното пред нея първоинстанционно решение е постановила при условията на чл. 227, ал. 2 от АПК, събиране на нови доказателства. При новото разглеждане на делото са приети като писмени доказателства представените от касатора заверени ксероксни фотокопия на годишните данъчни декларации за 2003 г. и за 2004 г. /л. 23 - л. 51/, подадени от Веселин Димитров Димитров от гр. Добрич, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Веселин Димитров" и като самоосигуряващо се лице. Едновременно с това директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при изпълнение на дадените указания от ВАС, е представил и писмено становище, в което е посочил кои констатации при ревизията и по какъв начин внасят промяна в декларираните от едноличния търговец годишни осигурителни доходи за 2003 г. и за 2004 г. Органът по приходите, упражнявайки процесуалните си правомощия по чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е извършил данъчна ревизия на Димитров, с която е установил с РА № 080000311/15.03.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД - гр. Добрич задължения за довнасяне в размер общо на 5 495, 66 лв., ведно с лихвите за просрочие към тях в размер на 1 828, 38 лв. Административният акт е потвърден в обжалваната част с решение № 329 от 6.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта, с която на едноличния търговец е извършено данъчно преобразуване по реда на чл. 23 от ЗКПО и са определени вноски за довнасяне за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. за ДОО, общо в размер на 3 650, 79 лв. и лихва, възлизаща на 1 203, 66 лв., за фонд "ДЗПО", общо в размер на 324, 11 лв. и лихва, възлизаща на 93, 47 лв. и за ЗЗО, общо в размер на 822, 39 лв. и лихва, възлизаща на 156, 04 лв. С новелата на чл. 6, ал. 2 от КСО законодателят е разпоредил, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено /ЗБДОО/ осигуряване се определят: 1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година; 2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица; 3. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. Цитираната норма има материалноправен характер и е приложима по отношение на всички възнаграждения и доходи от трудова дейност, които представляват общия доход на осигуреното лице за една календарна година, върху който се дължат осигурителни вноски. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, с които се е увеличил патримониума на лицето, в резултат на положения от него труд. В този смисъл конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите резултати от доходоносната трудова дейност. Свързването на осигурителния доход с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено осигуряване и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица, прогласен в чл. 3, т. 3 КСО. С разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от КСО се установява, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 /към които принадлежи и едноличният търговец/ са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Разпоредбата на следващата ал. 8 на чл. 6 от цитирания кодекс обвързва окончателния размер на месечния осигурителен доход с доходите, декларирани в справката към годишните данъчни декларации, съответно за 2003 г. и за 2004 г. Следователно окончателната осигурителна вноска за съответната данъчна година се дължи върху годишния осигурителен доход и сбора от доходи, върху които лицето е внасяло авансово осигурителни вноски. С чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /Наредбата/ е предвиден начинът, по който се определя годишният осигурителен доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност, а именно, че се взима предвид облагаемият доход по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ. Несъмнено законодателят е имал предвид, че физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, при подаване на годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ /отм., но приложим към момента на подаване на годишните данъчни декларации/, формират данъчната основа за доходите като облагаемият доход е определен в глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ /вж. чл. 21 от ЗОДФЛ (отм.). По отношение на начислените дължимите задължения за здравно осигуряване за ревизирания период намират приложение и изложените по-горе съображения. Според чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. За едноличните търговци е приложим текстът на чл. 40, ал. 1, т. 2 от /ЗЗО/, действащ към момента на подаване на процесните две ГДД. Към тях законодателят е въвел изискване да се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ и годишно върху доходите от дейността, и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчните декларации по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В случаите, когато се докаже, че реалният месечен осигурителен доход не съвпада с посочения такъв в данъчната декларация, то следва да се събере осигурителна вноска, отговаряща на реално получения доход. Неправилно или невярно деклариран годишен осигурителен доход с ГДД се установява с ревизионен акт за невнесени върху този размер окончателни осигурителни и здравноосигурителни вноски от разгледаната категория лица - едноличните търговци. Чрез сравняване на приетите /в съд. засед. на 21.12.2009 г./ писмени доказателства - заверени копия от ГДД за 2003 г. и за 2004 г., подадени от ЕТ "Веселин Димитров" и установеното при извършената ревизия се констатира разлика между декларирания осигурителен доход в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и този, който е установен при ревизията. В този случай, органът по приходите е упражнил правомощията си по чл. 110, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като е извършил корекции в подадените годишни данъчни декларации за 2003 г. и 2004 г., на Веселин Димитров, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Веселин Димитров" и на самоосигуряващо се лице. Като е съставил процесния ревизионен акт, административният орган правилно е установил нов финансов резултат за 2003 г., в размер на 11 109, 29 лв. и за 2004 г., в размер на 7 397, 23 лв. Именно върху така посочения действителен годишен доход за процесния период от време, едноличният търговец дължи вноски за ДОО, за фонд "ДЗПО", за ЗЗО, в размер, определен върху увеличения финансов резултат. Като е доначислил дължимите от търговеца осигурителни вноски, ревизиращият орган е издал законосъобразен административен акт, който не е в противоречие с материалноправните предпоставки и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо, жалбата на Веселин Димитров, подадена срещу процесния ревизионен акт, в обжалваната му част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК е направил искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, в размер определен съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК /приложима в случая с оглед характера на производството/. Според ал. 1 от същата разпоредбата, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че страна (ответник по жалбата) в първоинстанционното съдебно производство е директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна и при отхвърляне на жалбата (изцяло или отчасти) му се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение във връзка с реализирано процесуално представителство, но такова фактическо действие не е осъществено, нито пред касационната инстанция, нито в настоящото производство по чл. 227 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 227, от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,