Решение № 13382 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2015 г.

Решение № 13382 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, против решение № 56/09.04.2015 г. по адм. дело № 31/2015 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено негово решение № 128 от 26.11.2013г и потвърдените с него Задължителни предписания с изх. № ЗП-518 от 08.11.2013 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ гр. Стара Загора, вменяващи задължение на осигурителя "Нюбиб" ЕООД гр. Стара Загора да заличи представената информация с Декларации обр. 1 в персоналния регистър на осигурените лица за месеците 05 - 09.2013 г., касаеща наетото по трудов договор лице с ЕГН **********, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Нюбиб" ЕООД, ЕИК 123734092, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора ул. "12-ти Пехотен полк" № 10, представлявано от управителя Биляна Райчева, чрез пълномощника адвокат Пламен Кордов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 56/09.04.2015 г. по адм. дело № 31/2015 г. Административен съд Стара Загора е отменил решение № 128 от 26.11.2013г на директора на ТП на НОИ-Стара Загора и потвърдените с него Задължителни предписания с изх. № ЗП-518 от 08.11.2013 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ гр. Стара Загора, вменяващи задължение на осигурителя "Нюбиб" ЕООД гр. Стара Загора да заличи представената информация с Декларации обр. 1 в персоналния регистър на осигурените лица за месеците 05-09.2013 г., касаеща наетото по трудов договор лице с ЕГН **********, и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заповед № 1461 от 29.10.2013г на основание чл. 107 от КСО, е възложена проверка по разходите на ДОО на "Нюбиб" ЕООД. Проверката е приключила с констативен протокол изх. № 1587 от 08.11.2013г, в който е посочено, че дружеството е подало декларация обр. 1 за м. 05/2013г за ЕГН ********** с данни за начало на осигуряване 17.05.2013г и отразени дни в т. 16.3, а не са посочени дни в т. 16.1. Посочено е също, че Татяна Димитрова Катранова, ЕГН **********, не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство и съгласно чл. 52а от КСО няма право на обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО. Със задължителни предписания изх. № ЗП-518 от 08.11.2013г, издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ гр. Стара Загора на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, по отношение на "Нюбиб" ЕООД е разпоредено в срок от 3 работни дни от връчване на предписанията да изпълни следното: за периода м. 05.2013г-м. 09.2013г и за ЕГН ********** да се заличи информацията в ПР- декларации обр. 1, подадена по ЕИК 123734092 за вид осигурен с код 01. Задължителните предписания са връчени управителя на "Нюбиб" ЕООД, на 08.11.2013 г. По жалба на управителя на "Нюбиб" ЕООД гр. Стара Загора, с Решение № 128 от 26.11.2013 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО контролният административен орган е потвърдил задължителните предписания изх. № ЗП-518 от 08.11.2013 г. Изложени са мотиви за правилност на задължителното предписание-да се заличат подадените декларации за осигурителен стаж за периода 17.05.2013г-30.09.2013г за посоченото лице, поради това, че същата не е започнала да упражнява трудова дейност по сключения трудов договор от 15.05.2013 г., тъй като няма отработен ден за месец май 2013 г., за който да е начислено възнаграждение и да са внесени или дължими осигурителни вноски, и следователно към 17.05.2013 г. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство по смисъл на чл. 52а от КСО и няма право на обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилният извод, че оспорените актове са издадени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос по делото се свежда до това: налице ли е качеството "осигурено лице" по отношение на Татяна Димитрова Катранова при работодателя "Нюбиб" ЕООД, след като същата не осъществявала и ден трудова дейност при този работодател, а от там и извода, правилно и законосъобразно ли са подавани данни с декларации-образец № 1 за това лице от този работодател, в качеството му на осигурител? Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО, за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и т. 5 от КСО. Тези изчерпателно изброени в цитираните норми случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 от КСО. С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61, ал. 1 от КТ. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. В процесния случай "Нюбиб" ЕООД, в качеството му на работодател, е разрешил лицето Татяна Катранова - баба на детето Рая Викторова Райчева, родено на 15.05.2012 г., да ползва отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст. Отпускът по чл. 164, ал. 3 от КТ е целеви и се ползва по искане на лицата, изчерпателно посочени в законовата разпоредба, чрез подаване на писмено заявление, с приложени към него декларация, че детето не е настанено в детско заведение и писмено съгласие на майката на детето отпуска да се ползва от друг чл. на семейството. Работодателят не може да откаже разрешение за ползване на този отпуск и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащия работник. Ползването на платен отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника и за използването на която не са установени никакви ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне правото на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. По делото безспорно е установено, че е налице валидно сключен трудов договор, изпълнението на който е започнало. В приложният трудов договор от 15.05.2013 г. изрично е отразено, че работника ще постъпи на работа на 17.05.2013 г. и че на същата дата му е връчен екземпляр от трудовия договор, заедно с уведомление от ТП на НОИ. При това положение се налага извода, че към 17.05.2013 г. е налице започнало изпълнение на задълженията по трудовия договор по смисъла на чл. 64, ал. 4 КТ, тъй като постъпването на работа е надлежно удостоверено писмено. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл. 164 от КТ. Осигурителното отношение възниква едновременно с трудовото правоотношение и от този момент се разпростира и осигурителната закрила върху лицата. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на "Нюбиб" ЕООД направените в касационното производство разноски по делото- заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 350,00/триста и петдесет/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение