Решение № 10565 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 718/2020 г.

Решение № 10565 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 718/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 5918 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 12111/2017 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д. Христов – 2003", ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-22002216005717-091-001/20.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1564/04.10.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, с който на търговеца са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 49 293, 02 лв. и са начислени лихви в размер на 19 390, 58 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Корд 71" ЕООД, "Кристалхим" ООД, "Кристал химия трейд" ЕООД, "Венвел груп строй" ЕООД и "К. Ц. А. строй" ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Д. Христов – 2003", представляван от адв. Томова, в която се сочи, че решението на административния съд е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на безспорни доказателства, обективиращи реалността на доставките, като се описва и механизмът на получаване на горивото. Позовава се на практика на СЕС и заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя процесуален представител в открито съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 615 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22002216005717-091-001/20.06.2017 г., с който на ЕТ "Д. Христов – 2003" са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 49 293, 02 лв. и са начислени лихви в размер на 19 390, 58 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Корд 71" ЕООД, "Кристалхим" ООД, "Кристал химия трейд" ЕООД, "Венвел груп строй" ЕООД и "К. Ц. А. строй" ЕООД, с предмет на доставките – "дизелово гориво". Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки – гориво, именно от доставчиците сочени като такива в процесните фактури. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за всеки доставчик. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл, че с оглед спецификата на предмета на доставките, по-голямата част от фактурите не са придружени от законово изискуемите документи, а останалите не се отнасят до ревизираното лице. Изложил е мотиви, че не се установява доставчиците изобщо да са разполагали със съответно по вид и количество гориво, както и не се доказва предаването на горивото към получателя, предвид липса на документи за транспортиране, мерене, съхранение, както при доставчиците, така и при ревизираното лице. Решението е правилно. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС е посочено, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Същото следва и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, в която съгласно чл. 14, § 1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. Правилно органите по приходите са извели извод за липса на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, поради което са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за процесните фактури. Във всички случаи за издадени данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 ЗДДС с начислен в тях данък, който се претендира като данък с право на данъчен кредит, регистрираното по закона лице, в качеството на получател следва да докаже възникването на основанието по чл. 25 ЗДДС, а именно данъкът по този закон е станал изискуем, съответно, че е възникнало задължение този данък да бъде начислен по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 в случая е доставка на стока. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и наличните данни за плащане по фактурите, не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тази насока съдът правилно е съобразил липсата на доказателства, които да оборват констатациите на органа по приходите. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От ангажираните доказателства не се изяснява приемо-предаването на процесното гориво по нито една от спорните фактури. Дори да се приеме твърдението на лицето, изложено и в касационната жалба, че е натоварвало горивото от базите на доставчиците и го е превозвало за трети лица, като част от горивото е оставало в резервоара и тази част представлява доставката, то това не кореспондира с констатациите на органите по приходите, че доставчиците не разполагат с бази към момента на издаване на фактурите. Така остава неизяснено мястото на натоварване на горивото като част от транспортния процес по получаването му, съответно не може да се установи наличие на сочения вид и количество гориво при доставчика. Отделно, съдът е установил несъответствия в посочените в документите на "Корд 71" ЕООД място на разтоварване на горивото и място на предаването му на ревизираното лице. Не е без значение и влезлият в сила ревизионен акт на "Корд 71" ЕООД, с който е прието, че дружеството не е получило гориво от доставчиците, които се сочат като предходни в настоящия спор. От съществено значение е липсата на документи от нивомерна система, така че да се установи точното количество гориво, източено от транспортното средство на ревизираното лице при крайния получател по доставките и съответно останалото при него. Това не позволява да се прецени има ли съответствие в количеството фактурирано гориво и действително полученото от ревизираното лице. Същевременно доводът, че горивото е съхранявано в собствена цистерна не е подкрепено с доказателства, относими към ревизирания период. Правилно съдът е съобразил и липсата на законово изискуемите документи, които да съпровождат всяка доставка на гориво. В АДД и декларации за съответствие на качеството на течните горива, където са представени, ревизираното лице не фигурира, а документите се отнасят за други получатели, което противоречи на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и задължението в копието на декларацията да бъде посочено лицето, на което горивото се предоставя за последващо разпространение или използване. Последното сочи, че дори както твърди касаторът, горивото да е служело за неговата икономическа дейност, а именно зареждане на транспортните средства, с които е превозвал горива, то към фактурите следва да разполага и със заверени копия на декларациите за съответствие, в които да е вписан той. От приложените към фактурите на "Корд 71" ЕООД, "Кристалхим" ООД, "Венвел груп строй" ЕООД и "К. Ц. А. строй" ЕООД акцизни данъчни документи следва извод, че получатели са трети лица, а касаторът не фигурира. Към двете фактури на "Кристал химия трейд" ЕООД няма придружаващи документи, което не позволява да се приеме, че за получателя възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях, доколкото съгласно ЗДДС и Директива 2006/112/ЕС абсолютна предпоставка е действителното изпълнение на стопанската операция по фактурата, а според трайната практика на ВАС наличието само на фактура не сочи реалност на доставката. От изложеното следва, че независимо, че лицето притежава данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 ЗДДС по издадените от "Корд 71" ЕООД, "Кристалхим" ООД, "Кристал химия трейд" ЕООД, "Венвел груп строй" ЕООД и "К. Ц. А. строй" ЕООД фактури. Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки по процесните фактури и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени в полза на Дирекция "ОДОП" София за настоящата инстанция в размер на 2 590 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,