Решение № 1916 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2008 г.

Решение № 1916 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Гергана Георгиева Иванчева от гр. Пазарджик за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 7101 от 12.06.2008 г., постановено по адм. дело № 3402/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 33 от 10.01.2008 г., постановено по адм. дело № 1629/2007 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 1300340 от 4.07.2007 г. на ТД на НАП Пазарджик, потвърден с решение № 858 от 13.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 29 316,62 лв. и лихви - 13 178,53 лв. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при първоначалното му разглеждане не е представила. Приложени са данъчни фактури, приемо-предавателни протоколи, вносни бележки и фискални бонове от касови апарати. Иска отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на посоченото съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив в представена писмена защита моли за отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд - петчленен състав, след като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, счита същата за неоснователна по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Молителката претендира отмяна на така постановеното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, като обосновава молбата си с приложени към нея писмени доказателства, а именно: данъчни фактури, приемо-предавателни протоколи, вносни бележки и фискални бонове от касови апарати. Така представените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като те са част от счетоводната документация на предприятието й на ЕТ"Хермес - Гергана Георгиева" - адресат на РА, предмет на обжалване по делото, спрямо чието решение се иска отмяна. Тези доказателства същата е могла да представи в хода на административното и съдебно обжалване на РА, още повече че същата е била процесуално представлявана от процесуален представител - надлежно упълномощен адвокат Пламен Хаджийски пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция, който е представил и писмена защита. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Първото изискване е писменото доказателство да е новооткрито, т. е. към периода на решаване на делото да не е било известно и да не е могло да бъде известно на страна, която иска да се ползва от тази разпоредба. В случая макар и да не са били приложени по административната преписка и да не са били приети като доказателства по делото приложените към искането за отмяна данъчни фактури, приемо-предавателни протоколи, касови бележки и пр., са съществуващи документи към висящност на процеса, тъй като са от счетоводството на самата жалбоподателка - ЕТ "Хермес - Гергана Георгиева" и въпрос на процесуална активност от нейна страна и на нейните процесуални представители е било да ги ангажират като доказателства, доколкото са считали, че са от съществено значение за спора. Не добре организираната защита на жалбоподателя по време на висящност на инстанционния контрол не може да бъде преодоляна по пътя на извънредния способ - отмяната. От значение за основанието за отмяна поради ново писмено доказателство е страната, която се позовава на него да не е знаела за съществуването на това писмено доказателство и да не е могло да й е известно, че такова доказателство е съществувало към периода на висящност на процеса по оспорване на РА. В настоящия случай, съобразявайки че се касае за писмени документи - първични и вторични от счетоводството на самия жалбоподател, следва да се приеме, че тези доказателства не са нови по смисъла на разпоредбата на която се позовава искателя. Тези процесуални действия, които са осъществени сега с представяне на писмените доказателства, са могли да бъдат извършени от молителя при по-голяма процесуална активност. Бездействието на страната в хода на инстанционния контрол по оспорване на РА не й дава право да попълни празнотите в защитата си чрез използване на извънредния способ на отмяната при липса на основания от визираните в чл. 239, т. 1-6 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното отменително основание и искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,