Решение № 5590 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2013 г.

Решение № 5590 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение д-р Георги Странски" ЕАД ("УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД) и "Магис-07" ООД срещу решение № 457 от 16.09.2013 г. постановено по адм. дело № 340 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. По подробни съображения изложени в касационната жалба и в писмена защита е отправил искане до съда да го отмени и да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата подадена от "Илтрейд" ООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационният жалбоподател "Магис-07" ООД излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Отправил е искане към съда да отмени решението със законните последици от това, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - "Илтрейд" ООД изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Отправил е искане към съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е обявил за нищожен протокол № 1 от 25.03.2013 г., в частта с която е обявен за класиран на първо място и избран за изпълнител "Магис-07" ООД за обект, представляващ терен с площ от 755 кв. м., паркинг, намиращ се пред ДКБ на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен - 32 бр. паркоместа и 9 кв. м. за поставяне на павилион, собственост на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен и е осъдил лечебното заведение да заплати направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че с протокол № 11 от 6.02.2013 г. Съветът на директорите на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД е взел решение и дал съгласие да се проведе процедура за отдаване под наем на обекти, собственост на болничното заведение, сред които е и терен - площ от 755 кв. м., паркинг, намиращ се пред ДКБ на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД. С решение № РД-16-71 от 7.03.2013 г. на в. и. д. изпълнителен директор е открит конкурс за отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД, включително за посочения обект (т. 1.2. от решението). С протокол № 1 от 25.03.2013 г. определената комисия е разгледала направените предложения, като за обекта са допуснати до участие "Илтрейд" ООД и "Магис-07" ООД. Извършено е класиране в зависимост от критерий "най-висока предложена цена" и за процесния терен е класиран на първо място "Магис-7" ООД с предложена цена 1 777, 00 лв., а "Илтрейд" ООД е на второ място с предложена цена 1 501, 00 лв. В решението е посочено, че от представен АЧДС № 2907 от 20.07.2004 г. се установява правото на собственост на ответника върху обекта, предмет на делото, който е част от УПИ I и е включен в капитала на дружеството. От устав и удостоверение за актуално състояние на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД се установява, че Министерство на здравеопазването е едноличен собственик на капитала и е приета едностепенна система на управление - съвет на директорите. От прието заключение на съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният терен с площ 755 кв. м се намира пред ДКБ на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД, част е от дворно място, собственост на болницата и не е отразен като самостоятелен обект на представената по делото скица. При така изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че с оглед държавното участие в капитала на акционерното дружество, преценката за законосъобразност на проведения конкурс следва да се извърши съобразно правилата на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК, Правилника). Изложил е подробни съображения за незаконосъобразност на протокол № 11 от 6.02.2013 г. на Съвета на директорите на лечебното заведение и на решение № РД-16-71 от 7.03.2013 г. на в. и. д. изпълнителен директор на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД, като е обсъдил и други нарушения на процедурата при провеждане на конкурса. Досежно оспорения протокол № 1 от 25.03.2013 г. утвърден от изпълнителния директор на лечебното заведение, съдът е приел, че в частта по отношение на процесния терен протоколът е нищожен поради липса на компетентност на изпълнителния директор. Изложил е съдържанието на чл. 1, чл. 2, чл. 7, ал. 2 от ПРУПДТДДУК. Посочил е, че органи на едноличните акционерни дружества с държавно участие в капитала са: едноличният собственик на капитала и съветът на директорите (при едностепенна система). Направил е извод, че изпълнителният директор на ЕАД няма правомощие еднолично да взема решение за определяне на спечелил конкурса, доколкото Правилника изисква решение на търговеца. Така постановеното решение е неправилно. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е приел за установено от фактическа страна, че УПИ I - дворно място от 79850 кв. м., за част от което е проведен конкурс за отдаване под наем, е собственост на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД, като се е позовал на АЧДС № 2907 от 20.07.2004 г. и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (която също се позовава на АЧДС). В представения по делото АЧДС, е отразено единствено, че УПИ I - дворно място от 79850 кв. м. с построените в него сгради е бивша собственост на Окръжна болница Плевен и ВМИ Плевен, а към датата на съставяне на АЧДС е включено в капитала на "Многопрофилна болница за активно лечение - Плевен" ЕАД (дружество различно от ответника в първоинстанционното производство), поради което от него по безспорен начин не може да се установи, дали УПИ I е собственост на лечебното заведение. Наред с това в обжалваното решение не са изложени мотиви защо съдът приема, че протокол № 1 от 25.03.2013 г. утвърден от изпълнителния директор на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД е акт, в резултат на издаването на който е възникнало административно правоотношение и който подлежи на оспорване. За да прогласи нищожност на оспорения пред него акт съдът се е ограничил до възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 7, ал. 2 от ПРУПДТДДУК и констатация, че изпълнителният директор на ЕАД няма правомощие еднолично да взема решение за определяне на спечелил конкурса участник, без да има ясни мотиви за произнасянето си в посочения смисъл. Посочено е единствено изискването на чл. 16, ал. 4 от ПРУПДТДДУК "търговеца да определи участника, спечелил конкурса", но видно от чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон търговци са "търговските дружества", тоест в случая търговец е самото ЕАД. Останалите правни изводи в първоинстанционния съдебен акт са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят актове различни от оспорения. Предвид изложеното съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, тъй като се препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение. Преодоляването на последиците от процесуалните пропуски на първоинстанционния съд се осъществява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе мотивирано по оспорването в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При събраните по делото доказателства изводът, че УПИ I с площ от 79850 кв. м. е собственост на лечебното заведение и е включен в капитала на му се явява необоснован. Безспорни данни за това не се съдържат, както от АЧДС, така и от устава на "УМБАЛ д-р Георги Странски" ЕАД, в чл. 8, ал. 2 от който е посочено единствено, че капиталът е увеличен с непарична вноска на стойност 63 500 лв., представляваща право на собственост върху недвижими имоти - частна държавна собственост, представляващи УПИ II с площ 1 520 кв. м., УПИ III с площ 450 кв. м. и УПИ IV с площ 310 кв. м. Съгласно изискването на чл. 104 от Закона за лечебните заведения с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, чл. 102 и чл. 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи налице ли са посочените по-горе обстоятелства досежно процесното УПИ I, съответно - дали то е станало собственост на дружеството или представлява частна държавна собственост по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от Закона за държавната собственост, предоставена за управление на лечебното заведение. След като изясни чия собствеността върху отдавания под наем терен, съдът следва да даде отговор на въпроса какъв е характерът на оспорения пред него акт, предвид качеството в което е действал издателят му, а именно - дали същият по правната си същност представлява воля на административен орган, властническо волеизявление, свързано с управление на държавното имущество или е акт на орган на управление на еднолично търговско дружество. Едва ако се установи, че изпълнителният директор на лечебното заведение е действал в качеството на административен орган, съдът следва да даде отговор на въпроса за неговата компетентност. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение