Решение № 1993 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2020 г.

Решение № 1993 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8167/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бяла сан резиденс 8" ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Петкова, против решение № 651 от 05.06.2020 г. на Административен съд /АС/ – Варна, постановено по адм. дело № 2922/2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000318007971-091-001/16.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 209/01.10.2019 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2016 г. – 2018 г. общо в размер на 21 379. 25 лв. и лихви – 1 146. 81 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че са изпълнени условията за прилагане на т. 5, 1 и т. 6. 1. от НСС 18 "Приходи" за признаване на приходите от продажбите на апартаменти, документирани в нотариални актове, в рамките на отчетния период на изповядване на сделките. Оспорва изводите на съда за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в същата част, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрск. Симеонова, в депозирана писмена защита, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е бил ревизионен акт /РА/ № Ревизионен акт № Р-03000318007971-091-001/16.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 209/01.10.2019 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2016 г. – 0 лв., за 2017 г. - в размер на 5 115. 38 лв. и лихви 667, 89 лв., за 2018 г. 16 263, 87 лв., или общо за целия ревизиран период - в размер на 21 379, 25 лв. и лихви – 1 146, 81 лв., произтичащи от констатацията на приходните органи, че "Бяла сан резиденс 8" ЕООД не е отчело приходи от продажбите на недвижими имоти, в данъчните периоди, в които ги е извършило. В периода 21.01.2013 г. - 31.12.2018 г. ревизираното дружество е извършвало продажби на апартаменти, конкретно през 2016 г. – 5 продажби на обща стойност 199 305. 59 лв., през 2017 г. – 6 продажби на обща стойност 268 569. 90 лв. и през 2018 г. – 3 продажби на обща стойност 155 359. 73 лв., сумите за които е установено, че са изцяло платени от купувачите преди изповядване на сделките, съгласно изрична клауза в нотариалните актове. При ревизията е установено, че разходите, които са пряко свързани със строителството са отчитани по сметка 611 "Незавършено производство" и 613 "Разходи за бъдещи периоди", а постъпилите плащания от клиенти - по сметка 412 "Клиенти по аванси", вкл. и за нотариално прехвърлените имоти – подход, който според приходните органи е неправилен. Приели са, че дружеството е следвало да отчете пропорционално приходи от продажбата на имотите и да признае съпоставимите разходи, свързани с тези продажби, към края на всеки ревизиран период, тъй като са изпълнени условията за признаване на приходи посочени в НСС 18. С оглед тези констатации, органите по приходите са приели, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане ревизията по особения ред - данни за укрити приходи или доходи. Изводите на ревизиращите са възприети от решаващият състав на АС-Варна като съответстващи на фактическата обстановка и на приложимите норми. За да отхвърли жалбата на дружеството за определения с ревизионния акт корпоративен данък първоинстанционният съд е приел, че неправилно при продажбата на самостоятелни апартаменти от комплекс "Бяла сан резиденс 8", вместо да се отчитат като текущи приходи получените при продажбата суми, дружеството е отчитало тези приходи като такива за бъдещи периоди по с/ка 704. По същия начин е прието от съда, че неправилно са отчитани и разходите по строежа на обекта - отново като разходи за бъдещи периоди. В решението е посочено, че след като въз основа на доказателствата по делото, се установява, че на купувача са прехвърлени всички значими рискове и изгоди, свързани със собствеността, продавачът не е запазил ефективен контрол върху обекта на продажбата, реализирал е икономическа изгода от продажбата, размерът на приходите и разходите са конкретно изчислими, то правилно органа е съобразил СС 18, в частта на т. 5. 1 и т. 6. 1. и правилно е прието, че дружеството е следвало да отчита пропорционално реализираните приходи от продажба на имоти с нотариални актове и относимите към тях разходи към края на всеки ревизиран период. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "Бяла сан реидънс 8" ЕООД в тази част и е потвърдил РА. Решението в обжалваната част, относно установения на дружеството дължим корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. е правилно постановено. Спор по фактите между страните не е формиран. Същите са правилно установени от съда, поради което не следва да бъдат подробно преповтаряни. Не се спори между страните по делото, че в ревизирания период 2016 г. -2018 г. задълженото дружество е извършило продажби на недвижими имоти - 14 бр. апартамента в собствена сграда, сумите за които, съгласно вписаното в нотариалните актове за покупко-продажба, са платени изцяло от купувачите преди изповядване на сделките. Спорът между страните по делото е относно отчитането на приходите от извършените продажби на недвижими имоти, посочени по-горе, съответно приетото от приходните органи и свързано с първия спорен въпрос наличие на укрити приходи, предпоставящи провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Настоящият състав намира за законосъобразни изводите на приходните органи, които са възприети и от първоинстанционния съд, че отчитането на реализираните от продажби на недвижими имоти приходи е следвало да се извърши текущо, а не за бъдещи периоди. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния резултат се коригира със сумата от приходите и разходите, които е следвало да се отчетат през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени, а когато впоследствие във връзка със стопанската операция бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, те не се признават за данъчни цели. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч ; изисква приходите и разходите да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.