Решение № 8360 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15397/2011 г.

Решение № 8360 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15397/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Николов Механджийски, от гр. Дупница, чрез пълномощника си адв. Л. Минчев, срещу решение от 25.03.2011 г., постановено по адм. д. № 202/2008 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Механджийски срещу ДРА № 826/27.11.2003 г. на ТДД - Кюстендил, потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 ДПК от Регионален данъчен директор - гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът по жалбата - Директорът на дирекция "ОУИ" гр. София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред СГС е повторно и в изпълнение указанията дадени с отменително решение № 2278/27.02.2008 г., по адм. д. № 11649/2007 г. по описа на Върховният административен съд - 1 отд. С обжалваното решение, съдът е отменил процесния ДРА в частта относно определеното на Веселин Николов Механджийски задължение по чл. 35 ЗОДФЛ за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 10 752,97 лв. (над дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ от 20 607,97 лв. до пълния определен с ДРА размер от 31 360,60 лв.), както и в частта му относно задължението за лихви за периода 01.05.2002 г. - 27.11.2003 г. върху данъка за 2001 г. в размер на 2 256,42 лв. (над дължимия размер на лихвите от 4 324.50 лв. до пълния определен с ДРА размер от 6 580,92 лв.) и е отхвърли жалбата в останалата част. Поради липса на касационна жалба в частта, в която е отменен ДРА, решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част от фактическа страна съдът е приел, че за ревизирания период 01.01.2001 г. - 31.12.2002 г., относно доставчика ЕТ "Пешо - Методи Рашков" /преименуван на ЕТ "Голд - Надежда Ангелова"/, съдът е приел доводът за допуснато процесуално нарушение при извършената насрещна проверка, тъй като липсват доказателства за поставяно съобщение съгласно чл. 50, ал. 2 ДПК, поради което и относно тези обстоятелства, оспореният ДРА не се ползва с презумптивната доказателствена сила по чл. 108, ал. 8 ДПК. За процесните фактури с предмет на доставките СМР и други услуги са включени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните периоди, но няма доказателства за реалността на фактурираните доставки. Относно доставчика "Комием М" ЕООД /правоприемник - "Илко И" ЕООД/, съдът е приел, че не е открит на данъчния адрес, поради което искането за представяне на документи е връчено по реда на чл. 50 ДПК, като такива не са представени, поради което не може да се докаже начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и реалността на доставките. От правна страна на първо място съдът е приел за неоснователно възражението за допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалвания ДРА поради това, че се позовава на друг ДРА, който не е влязъл в сила към този момент и не е бил връчен на жалбоподателя. До този извод е достигнал като е приел за установено, че от съдържанието на ДРА № 779/27.11.2003 г. се установяват констатации относно финансовия резултат на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец, без обаче да се определят данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.). Процесният ДРА съдържа собствени мотиви и констатации, а не е обоснован единствено с препращане към ДРА № 779/27.11.2003 г. На следващо място за неоснователен съдът е приел доводът на жалбоподателя за незаконосъобразно смесване между доход на физическото лице и печалбата на едноличния търговец, които подлежат на данъчно облагане по различни закони, като се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). Ревизираният период е преди прехвърлянето на търговското предприятие на жалбоподателя на трето лице (вписано в съдебния регистър през 2003 г.), към този момент жалбоподателят е реализирал доходи от търговска дейност, а последвалото след ревизирания период прехвърляне на търговското предприятие, съдът е приел, че не го освобождава от данъчните му задължение за данъци върху доходите от търговска дейност, доколкото физическото лице и едноличния търговец не са различни правни субекти. По същество на спора съдът е приел, че по процесните фактури, освен тези за които е установено наличието на реквизити и е отменен ДРА, издадени от доставчика ЕТ "Пешо - Методи Рашков" не е установено реалното извършване на фактурираните доставки, като в съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Подробни доводи е изложил във връзка с фактура № 2186/10.05.2001 г. в която не е ясно уговорените СМР за кой от договорите се отнася. Във фактура № 2187/16.05.2001 г. е посочено, че се издава за СМР по договор от 08.05.2001 г., който обаче за конкретизация на тези СМР препраща към приложение, каквото не е представено. Във фактура № 2187/28.05.2001 г. е посочено, че се издава за СМР по договор от 16.05.2001 г., който е подписан само от едната страна по договора; във фактура № 2190/08.06.2001 г. не е посочено по кой договор е извършена дейността. При тези констатации, съдът е приел, че само отразяването на фактурите в справките-декларации и дневниците за продажбите и представените извадки от документи за счетоводните записвания в счетоводството на доставчика на жалбоподателя не са достатъчни да установят реалното извършване на доставки по фактурите, без да е извършвана проверка на счетоводната отчетност на доставчика в нейната цялост, каквато не е извършена и от вещото лице по приетата по делото експертиза. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, Върховният административен съд счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение в писмените бележки на пълномощника на касатора за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания ДРА публични вземания. Съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), респ. чл. 171, ал. 2 ДОПК е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) с изтичане на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на чл. 152 и чл. 153. За началния момент, от който започва да тече срокът по ал. 2 няма специални правила, поради което следва да се приеме, че започва да тече от същата дата, от която започва да тече и давностният срок по ал. 1 и това е от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За задълженията за 2001 г. по ЗОДФЛ (отм.) плащанията са след подаване на данъчната декларация. Съгласно чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. С оглед на изложеното началния момент на абсолютната погасителна давност започва да тече от 01.01.2003 г. /годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/ и изтича на 01.01.2013 г., поради което не е изтекъл към настоящия момент. В този смисъл е практиката на ВАС /решение № 8496 от23.06.2010 г. по адм. д. № 2898/2010 г., I отд. на ВАС, решение № 5736 от 26.04.2011 г. по адм. д. № 6493/2010 г., на I отд. на ВАС и др./. По същество на спора, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви досежно доводите на жалбоподателя, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. В основната си част касационната жалба съдържа възражения, които са били обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Довода в жалбата за процесуално нарушение в хода на ревизията и незаконосъобразност на обжалвания пред СГС акт, поради наличие на друг ДРА за същите задължения е обсъден от съда и правилно е прието, че процесия акт е издаден за установяване на данъчни задължения различни от ДРА издаден на търговеца. Неоснователен е и довода, че в настоящото ревизионно производство не са събрани доказателства, а изцяло се препраща към установеното в ДРА № 779/27.11.2003 г. За трайно установени факти и събрани по надлежния ред доказателства във връзка с друго ревизионно производство, но относими за настоящото, няма процесуална пречка с надлежен протокол да бъдат приобщени събраните доказателства, какъвто е настоящия случай. Фактът, че ДРА № 779/27.11.2003 г. не е бил влязъл в сила, е ирелевантен, тъй като съдът не се е позовал на установените задължения с него, а на доказателства, събрани по надлежен процесуален ред във връзка с издаването му. Неоснователен е доводът по същество в жалбата, за неправилност на решението, поради наличие на доказателства за реалност във връзка с процесните доставки на ЕТ "Пешо - Методи Рашков". Правилно съдът е приел, че този положителен факт, следва да бъде установен от касатора, като е неоснователен доводът за неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Фактът, че ДРА в тази част не се ползва с презумптивната доказателствена сила по смисъла на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), не освобождава касатора от доказателствената му тежест в процеса. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства във връзка с реалността на доставките и правилно е приел, че фактурите не съдържат основание и предмет на стопанските операции, както и дата и предмет на договорите, въз основа на които са издадени, като поради ненамиране на доставчиците на адресите им и липса на проверка в счетоводството им не е установен и факта на реалност на процесните доставки, поради което правилно съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 23, ал. 2, т. 16, вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО. След приспадане на задължителните осигурителни вноски правилно е определен и доходът за облагане по чл. 35 на ЗОДФЛ (отм.). С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК