Решение № 3532 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2009 г.

ВАСII отделение17.03.2010 г.докладчик т Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 546/24.09.2009 г., постановено по адм. д. № 456/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3532 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Благоевград, срещу решение № 546/24.09.2009 г., постановено по адм. д. № 456/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Георги Вангелов Беровски от гр. Благоевград срещу Заповед № 819/13.04.2009 г. на кмета на община гр. Благоевград. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Георги Вангелов Беровски, Заповед № 819/13.04.2009 г. на кмета на община гр. Благоевград, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ, е наредено премахване на временни постройки, находящи се в поземлен имот с идентификационен № 04279.614.179, по плана на гр. Благоевград. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за изслушване на жалбоподателя, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е правилно. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ заинтересуваните лица, като в случая това е бил жалбоподателят Георги Беровски, се изслушват от комисията, назначена от кмета на общината, която норма е императивна. В конкретния случай заинтересуваното лице не е изслушано, а поканата до него за това е била залепена, чрез съобщение на жилищната сграда по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 ДР на ЗУТ. Съгласно посочения § съобщенията от компетентните органи до заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Второто изречение на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване чрез залепването на съобщение само по отношение на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване на заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че лицето е отсъстващо по смисъла на § 4, ал. 1, изр. второ ДР на ЗУТ и по отношение на него не е могъл да се приложи редът за уведомяване по АПК. В административната преписка и делото липсват доказателства за това, че жалбоподателят Беровски е бил отсъстващо лице по смисъла на посочената по-горе законова разпоредба, поради което по отношение на него не е налице редовно уведомяване, че следва да се яви пред комисията за изслушване и той по негова вина не е изслушан. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на закона административният съд е приел, че е нарушена императивна норма при издаването на процесната заповед, т. е. налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на заповедта и правилно същата е отменена. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4