Решение № 4916 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2015 г.

Решение № 4916 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР срещу решение № 5000 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 6822/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 95615 от 16.01.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на Асен Валентинов Иванов, поради това, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на моторно превозно средство при отнемане на всички контролни точки. Излага касационни основания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че действително, НП № 130936/2009 г. е обжалвано и е отменено от Софийски районен съд, но и без отнетите с него 8 броя, отнетите контролни точки на жалбоподателят са 40 броя. Счита, че обстоятелството, че по НП № 86036/2010 г. е депозирана жалба пред съда през 2014 г. е правно ирелавантно, доколкото жалбата е просрочена. Видно от известието за доставяне наказателното постановление е било връчено още през 2010 г. на жалбоподателя по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Представя заверено копие от известие за доставяне, от което да се направи извод, че НП 86036/2010 г. е връчено и влязло в законна сила през 2010 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върху НП 86036/2010 г., приложено по делото, административнонаказващият орган изрично е отбелязал, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 28.03.2012 г. и е приел, че е влязло в сила на 05.04.2012 г. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е установил, че по делото са представени доказателства, че част от наказателните постановления, посочени като фактически основания в заповедта, са отменени (НП № 130936/23.11.2009 г., отнемащо 8 контролни точки) или обжалвани, съответно не са влезли в сила (НП № 86036/27.10.2010 г., отнемащо 4 контролни точки), съответно с тях биха се отнели общо 12 контролни точки. Като се отчете това установяване, за фактически констатации на заповедта остават другите пет наказателни постановления, по силата на които, ако са влезли в сила, се отнемат общо 36 контролни точки, в който случай все още не е налице основание за налагане на принудителна административна мярка - отнети на водача на МПС всички 39 контролни точки съгласно Наредба № I3-1959 от 27 декември 2007 г., при изложените в заповедта фактически констатации с конкретно изброени НП. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че НП 86036/2010 г. не е било влязло в сила към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Наказателното постановление е обжалвано пред СРС, като жалбата е счетена за допустима, следователно районният съд е приел, че не е спазена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и че жалбата е подадена в срок. Като е разгледал жалбата по същество районният съд е потвърдил НП. Решението на СРС е обжалвано пред АССГ, който с решение 2261/03.04.2015 г. е отменил решението на СРС и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, тъй като не са били събрани доказателства относно компетентността на актосъставителя. След връщането на делото на СРС е образувано НАХД 6352/2015 г., 106 с-в. В настоящото касационно производство е представено решение от 14.08.2015 г. по нахд № 6352/2015 г. на СРС, влязло в сила на 04.10.2015 г., с което е отменено наказателно постановление № 86036/27.10.2010 г. поради изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност. След като с влязлия в сила съдебен акт по НАХД 6352/2015 г. на СРС наказателно постановление № 86036/27.10.2010 г. е отменено, правилно е прието от административния съд, че наказателното постановление не е било влязло в сила към момента на налагане на принудителната административна мярка, поради което правилно заповедта за налагане на принудителната административна мярка е отменена от административния съд, на водача не са били отнети всички контролни точки към момента на издаване на заповедта. Касационната жалба се явява неоснователна поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. На касационния жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., за което в договора за правна защита и съдействие е записано, че е платено брой. Представен е и списък на разноските по делото. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение