Решение № 294 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 33/2009 г.

Решение № 294 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 33/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Образувано е по жалба на З. "ДЗИ", гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 9.02.2007 г. по гр. д. № 3609/2005 г. Касаторът твърди недопустимост на атакувания съдебен акт поради липса на активна материално-правна легитимация; отменен е констативен нотариален акт, ползващ ответника, без да е предявена претенция по чл. 431, ал. 2 ГПК. Излага и съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон. Ответникът по касация БКС "С." АК, София, възразява по реда на чл. 218г ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявен е положителен установителен иск за собственост. С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 192, 2 ГПК, въззивният съд е приел за установено, че магазинът, предмет на спора е закупен на 4.03.1939 г. от кооперативно застрахователно дружество "З.". Той е преминал в собственост на Държавния застрахователен институт по право, на основание чл. 6 от Закона за Държавния застрахователен институт (ДВ, бр. 143 от 27.06.1946 г.). Същият имот, ведно с други 87 недвижими имота, принадлежащи на ДЗИ по силата на ПМС № 2187/27.07.1950 г. е определен за предаване на държавни учреждения, предприятия, на народни съвети и на жилищните фондове към тях. По силата на този нормативен акт, през 1956 г. е предаден за стопанисване на СП "С.", Б. район. С решение на Временния ИК ОбНС "С." от 5.11.1991 г. общинска фирма "Б." е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност с капитал, включващ активите и пасивите към баланса от 1.10.1991 г. Съдът е приел, че спорният магазин е включен в баланса на общинската фирма, преобразувана в ЕООД, чийто правоприемник е ищеца "Б." А., С. За този имот е съставен акт за общинска собственост № /04.1997 г., отменен със заповеди на областния управител по съображения, че собствеността е възстановена в полза на "ДЗИ" А. по чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗВСВОНИ и § 1, т. 1 ПМС 60/1992 г. Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № /2003 г. на основание чл. 6 от Закона за Държавния застрахователен институт. От правна страна съдът е приел, че вещта от 1946 г. по силата на закона е станала собственост на държавата и е предоставена за ползване и управление на ДЗИ. Към 1.10.1991 г. е включена в имуществото на общинска фирма и при нейното преобразуване по силата на чл. 2, ал. 1 ПМС 179/13.09.1991 г. е станала част от капитала на новообразуваното еднолично дружество с ограничена отговорност. Към този момент магазинът е престанал да бъде общинска собственост и е станал собственост на дружеството. Въззивната инстанция, също така е стигнала до извода, че ДЗИ А. не може да се ползва от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ, защото не попада в групата правоимащи по чл. 3 от същия закон. Не от него е одържавен имота, а от кооперативното застрахователно дружество "З.", чийто членове или техните наследници само могат да се ползват евентуално от реституционната разпоредба. През 1946 г. имотът е станал държавен, а на ДЗИ е предоставен само за стопанисване и управление до 1950 г. Изяснено е, че по същите съображения и ПМС № 60/1992 г. е неприложимо в случая. В заключение, съдът е обобщил, че ответникът не е собственик на магазина, като заповедите на областния управител се основават на неговото неправилно тълкуване на закона и не могат да обвържат съда в исковия процес. Поради установена активна материално-правна легитимация, искът е уважен, а констативният нотариален акт, ползващ ответника, е отменен. Оплакванията за недопустимост са неоснователни. Те се основават на твърдение за липса на активна материално-правна легитимация, което се решава с акта по същество. Процесуално-правната легитимация (твърдението за притежаваното от ищеца субективно материално право) е условие за съществуване правото на иск и такава е налице. Нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК няма самостоятелно значение, а е функция на уважен иск за собственост. Съдът и без искане, когато констатира, че страната, чието право на собственост върху имота е отречено, се легитимира като такава с констативен нотариален акт, е длъжен да го отмени. Това е изрично разяснено и с ТР 178/30.VI.1986 по гр. д. № 150/85 г. ОСГК ВС РБ, като по въпроса има многобройна и непротиворечива практика на Върховния съд и Върховни касационен съд. При служебно извършената проверка от касационната инстанция не се откриха пороци, непосочени от страните, обуславящи недопустимост или нищожност на въззивното решение. В него правилно е прието, че след влизане в сила на ЗДЗИ (ДВ, бр. 143 от 27.06.1946 г.) имотът, предмет на спора е станал собственост на държавата. С този нормативен акт е извършено одържавяване, което значи, че не държавното юридическо лице - приобретател, а акционерите на застрахователно дружество "З." или на техните наследници са субектите, които могат да се позоват на реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ. Държавният застрахователен институт има белезите на държавно юридическо лице. Той е създаден със закон, в който е определено, че застраховането е монопол на държавата. Същият закон определя организационната му структура, управление и дейност, както и неговото имущество. Процесният магазин е част от средствата, предоставени от държавата, направо с нормативния акт, с който е създадено и юридическото лице с посочения предмет на действие. По същото време в сила е делението на правото на частно и публично, а също така Конституцията от 1879 г. и търговското законодателство, което не променя, обаче, горния извод за характера на ДЗИ, което е създадено през 1946 г., когато държавната стопанска дейност е организирана на бюджетен принцип със Закона за бюджета. Със Закона за самоиздръжката на държавните и държавно автономните стопански предприятия (ДВ, бр. 131 от 1946 г.) държавата предоставя в разпореждане на всяко предприятие имущество, с което то до деня на обособяването му на началата на самоиздръжка е работило и което имущество съставлява неговия капитал - чл. 6. От анализа на този текст следва, че средствата на предприятието, с които то осъществява своята дейност, са държавна собственост; те се считат, като предоставени му от държавата. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. В ЗДИ (ДВ, бр. 300/1948 г.) е изяснено, че държавните имоти се управляват и стопанисват от министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, на които са предадени, или от народните съвети. Следователно, с Постановление № 2187/27.07.1950 г. на МС държавата, като собственик на имуществото, посочено в списъка - приложение към акта, се е разпоредила за какви нужди да бъде използвано то и от кои държавни юридически лица да се стопанисва и управлява, като го е иззела от ДЗИ и предоставила на други държавни учреждения и предприятия. С това постановление също не е извършено отчуждаване или одържавяване, което да даде основание за приложение на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, както правилно е прието в обжалваното решение. Държавата първоначално, след отчуждаването на спорния магазин през 1946 г. е упражнявала правото си на собственост чрез ДЗИ, а от 1950 г. - чрез Софийски градски народен съвет. Режимът на държавната социалистическата собственост - кооперативна и държавна след това е доразвит в Закона за собствеността (Изв., бр. 92/1951 г.). В чл. 7 от същия е определено, че на държавните учреждения и предприятия държавата предоставя управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. В Конституцията от 1971 г. няма промяна в предишния режим на държавната собственост, но е извършена систематизация и детайлизиране. Изрично в конституционна норма е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че тя осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление, на които се намират отделните части на единния държавен фонд. Формите на собствеността, които Конституцията признава са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. Следователно, не може да се поддържа, че имотът е одържавен или отчужден от ДЗИ, нито има основание да се приложи чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ, както обосновано е приела и втората инстанция. Съставът на Софийски градски съд, обаче, не е посочил кога и по кой ред е преобразувана общинската фирма "Б." в еднолично дружество с ограничена отговорност, а това е същественият момент, към който следва да се установи дали спорният имот е включен в капитала на публичното еднолично търговско дружество. Не е изяснено и коя е относимата материално-правна норма, за да се изследва осъществяване на нейния фактически състав. Няма изложени мотиви и за преобразуването на едноличното дружество с ограничена отговорност в ООД, както и на последното в акционерното дружество-ищец. Това е довело и до необоснованост в извода на съда, че е установена активната материално-правна легитимация по петиторния иск. Записването на имота по баланса на общинската фирма към 1.10.1991 г. и по баланса на акционерното дружество към 31.12.1998 г. не доказва, че вещта действително и съобразно изискванията на императивните правни норми е преминала в патримониума на всяко едно от дружествата след преобразуването им. По така предявения иск ищецът носи пълно главно доказване на твърдението си, че е собственик на имота на посоченото придобивно основание към датата на формиране на силата на присъдено нещо. За уважаването му не е достатъчно да се установи, че ответникът от своя страна не е собственик на спорната вещ. Тя е била заварена като държавна от измененията през 1990 г. на Конституцията от 1971 г., с която е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Това е възприето и с Конституцията от 1991 г. Действително разграничение, обаче, на двата вида собственост законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и 7 ПЗР ЗМСМА. Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл. 6, т. 8, използват понятията "преминаване", "прехвърляне" на собствеността от държавата на общините. Предвид данните по делото, правилно съдът е приел, че към 17.09.1991 г. процесният магазин в гр. С., район "С.", стопанисван от общинска фирма, от държавна е станал общинска собственост, като обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско обслужване. Правилно, също така е посочено, че нормата на чл. 17а ЗППДОбП е неприложима за преобразуването на общинската фирма "Б." в ЕООД, но това не е станало и по силата на ПМС 179/13.09.1991 г. На 1.07.1991 г. влиза в сила Търговският закон, който урежда преобразуването на държавните и общински предприятия в еднолични търговски дружества. На същата дата влиза в сила и Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, който се явява специален по отношение на ТЗ. Неговото приложно поле се ограничава до образуването и преобразуването на държавните предприятия. За преобразуването на общинските предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества директно приложение има чл. 62, ал. 2 ТЗ - това става с решение на общинския народен съвет. В случая има решение от 5.11.1991 г., но съдът не е установил въз основа на него има ли извършено вписване в търговския регистър, което съгласно чл. 67 ТЗ има конститутивно действие. ПМС 179/1991 г. пък определя само начина на оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при преобразуването им, но не е материалният закон, по който става самото преобразуване. Съдът не е изследвал и кога едноличното дружество е станало дружество с ограничена отговорност, както и по какъв ред, за да се установи коя е приложимата материално-правна норма, съответно спорният имот станал ли е част от търговското дружество - ООД. Приложното поле на влезлият в сила на 8.05.1992 г. ЗППДОбП е преобразуването на държавните предприятия и приватизацията на държавните и общинските предприятия. Следователно, глава IV, включително и чл. 17а ЗППДОбП се отнасят само до държавните предприятия, а нормите, които имат отношение към приватизацията на публичните предприятия са приложими и към общинските предприятия. Такива според легалното определение на § 1 от същия закон са юридическите лица, които осъществяват стопанска дейност, чийто капитал е общинска собственост. От всичко изложено следва, че решението е постановено по неразяснено дело - резултат от допуснати съществени процесуални нарушения от съда, което е довело и до необоснованост в изводите и нарушение на материалния закон. То следва да бъде касирано и върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. При необходимост от специалния знания, съдът и сам следва да укаже за нуждата да се ползва съдебен експерт, като не е обвързан от въпросите, поставени от страните, а сам определя задачата на експертизата. Той също така, следва да изясни и становището на страните по поставените в настоящото решение въпроси, които са останали необсъдени в отмененото въззивно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение