Решение № 11328 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 862/2010 г.
ВАСV отделение05.10.2010 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 90/10.11.2009 г. постановено по а. д. № 5975/2009 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на Николай Бориславов Брънчев от гр. Пловдив, ж. к. Тракия, бл. 203, вх. В, ет. 2, ап. 6, с ЕГН ********, сумата 500,00 (петстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11328 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 862/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор (директорът/а) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение № 90/10.11.2009 г. постановено по а. д. № 5975/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 674/06.08.2009 г. на директора на НАП с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Николай Бориславов Брънчев от гр. Пловдив. Недоволен от решението, директорът на НАП го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Брънчев. Ответната страна Брънчев, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й, като претендира и за направените от него разноски. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. При липсващият спор по фактите, АССГ е приложил правилно материалния закон. С нормата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДС са уредени не само съществуването на този начин на прекратяване на служебното правоотношение (по взаимно съгласие на страните), но и процедурата по осъществяването му. Нормативно посочени са действията, която всяка от страните следва да извърши, за да съвпаднат волите им и след това да се издаде съответния административен акт. Както е посочил и АССГ, страната предложител трябва да направи писмено предложение за прекратяване на правоотношението; другата страна трябва, след запознаване с предложението, да му отговори положително в 10-дневен срок от получаването. Едва при съвпадане на волите на двете страни по въпроса, може да се издаде съответния административен акт. Неизпълнението на така предписаната процедура води до незаконосъобразност на заповедта поради съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването й. Този порок е констатиран от АССГ, правилно оценен и по жалбата е постановено едно правилно и законосъобразно решение. Доводът, че обжалваната Заповед № 674/06.08.2009 г. на директора на НАП е подписана от Брънчев без забележки и противопоставяне, което сочело приемането й и съгласието му с нея от него, е неоснователен. Подписването на заповедта удостоверява единствено, че тя е получена от адресата. Подаването на жалба против нея в законния срок обаче несъмнено сочи, че той не е съгласен със съдържанието й. Доводът за необоснованост на решението е деклариран, но необоснован. В жалбата не се сочи кой фактически или правен извод на съда на кое точно доказателство, събрано по делото противоречи, поради което ВАС не може да вземе по-подробно становище по него. По изложените причини касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. Брънчев е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Видно от представения по делото "Договор за правна защита и съдействие", те са в размер на 500,00 лв., които трябва да бъде осъдена НАП да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, състав на Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 103, ал. 1, т. 1