Решение № 8905 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2012 г.

Решение № 8905 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петър Пейчинов, в качеството му на процесуален представител на Божидар Костадинов Аронов, представляващ "Кастинг Технолоджи" ЕООД (понастоящем "Орбит продакшън" ЕООД), срещу решение № 1863 от 30.07.2012 г. по адм. дело № 988 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 16251000178 от 17.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с решение № 259 от 18.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в размер на 62 559,91 лева за данъчни периоди м. Юни 2010 г. и м. Юли 2010 г., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 763,28 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Десислава Калева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 16251000178 от 17.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с решение № 259 от 18.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в размер на 62 559,91 лева за данъчни периоди м. юни 2010 г. и м. юли 2010 г., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 763,28 лева. Според първостепенния съд правилно органите на приходна администрация са приели, че няма вътреобщностни доставки. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, която се свежда до констатацията, че ревизираното дружество има основна дейност за процесния период, свързана с производство на алуминиеви и цинкови отливки, които се изпращат в Германия, CNC Kдppeler GmbH, като е налице транспортиране на продукция и до фирма "Dhl fraight" GmbH, където се извършва дообработка, качествен контрол и преопаковане (така ЧМР и писмени обяснения от управителя на "Кастинг технолоджи" ЕООД). Извършените услуги са за сметка на "Кастинг технолоджи" ЕООД, за което има издадени фактури от немските дружества към българското дружество. От фактурите не може да се установи за коя партида и опаковъчен лист се отнасят. Това не може да се установи и от счетоводната отчетност на "Кастинг технолоджи" ЕООД, тъй като при изграждането и поддържането на счетоводната отчетност, дружеството не е осигурило необходимата счетоводна информация на аналитично ниво за стоково-материалните запаси. Липсва междинно приключване на счетоводните регистри. Отчитането на стоково-материалните запаси не е съобразено със счетоводен стандарт № 2, регламентиращ начина на отчитане на основните производствени разходи и на разходите по доставките. В счетоводството на дружеството не се съдържа информация за количествата и стойността на произведената продукция, не се използва счетоводна сметка за отчитане на продукцията, натрупаните разходи през годината във връзка с производството се приключват, като се използват приходните счетоводни сметки. След извършване на дообработката, качествения контрол и преопаковането, стоките не се връщат в България, а се извършват доставки от територията на Германия за други страни (държави - членки или трети страни) от името на "Кастинг технолоджи" ЕООД. Тези доставки са декларирани от дружеството в подаваните от него справки-декларации за съответните периоди, като доставки по глава III от ЗДДС (до третите страни) или като вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (до съответните държави членки), и дружеството е приложило за тях нулева ставка на данъка. По съществото на делото административният съд е приел, че в случая без правно значение за правилното разрешаване на настоящия административно правен спор, според съда, е фактът на по-нататъшна реализация на стоките, след извършване на дообработването и окачествяването на изделията в Германия, тъй като тази последваща реализация вече започва, не от територията на страната до съответната държава членка или до трета страна, а от територията на Германия. Именно поради тази причина, органите по приходите са приели, че доставките към търговски дружества от общността не попадат в категорията на вътреобщностните доставки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, нито за осъществените към третите страни доставки са налице условията на чл. 28 ЗДДС, поради което и правилно органите по приходите са квалифицирали спорните доставки като такива по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, приравнени на възмездни облагаеми доставки, за които на общо основание по чл. 86, ал. 1 ЗДДС ревизираното дружество е било длъжно да начисли следващия се косвен данък. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на установените факти съдът намира, че изводите на първостепенния съд и органите по приходите са законосъобразни и обосновани. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. В настоящия случай се касае за стоки, които са произведени в страната от данъчно задължено лице в рамките на икономическата му дейност и тези стоки са изпратени до територията на друга държава членка - Германия, за да се извърши дообработка и качествен контрол, след което стоките се продават на клиенти от други страни (държави - членки или трети страни). Правилен е изводът на органите по приходите, че стоките са изпратени в Германия за целите на икономическата дейност на "Кастинг технолоджи" ЕООД, тъй като с тях се извършват допълнителни дейности по тяхното окачествяване, дообработване или опаковане, което, не се спори, че не се осъществява от самото българско дружество или негов клон в Германия, а от германско дружество. Установено е, че изделията не променят собствеността при транспортирането им до германското дружество, макар, че след дообработката на същите, те не се връщат в България, а се извършват доставки от територията на Германия за други страни. Точно поради факта, че германското дружество не е получател по доставките, доколкото по безспорен начин е установено, че стоките не променят собствеността си преди да се продадат на крайните получатели - чуждестранни дружества от други страни (държави - членки или трети страни), не може да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка. Ето защо, настоящата инстанция намира, че безспорно се установява наличие на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС и процесните доставки следва да бъдат обложени с 20 % ДДС, както това е направено в хода на ревизията. Данъчната основа е определена правилно и коректно на основание чл. 27, ал. 1 ЗДДС. В случая се касае за вътреобщностен трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС в сила от 1.01.2009 г., който е приравнен на възмездна доставка на стока, която е облагаема с ДДС с данъчна ставка от 20 на сто. В настоящия случай е без правно значение фактът на по-нататъшната реализация на стоките, след извършването на дообработването и окачествяването на изделията в Германия, тъй като тази последваща реализация вече започва не от територията на страната до съответната държава - членка или до трета страна, а от територията на Германия. Предвид горното доставките към търговските дружества от общността не попадат в категорията на вътрешнообщностните доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, нито пък са налице условията на чл. 28 от ЗДДС, а са такива именно по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка чл. 86, ал. 1 от същия закон. С оглед изхода на спора, като съобрази факта, че на жалбоподателя в първата инстанция е присъдено юрисконсултско възнаграждение, предвид правилото на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, настоящият състав на касационната инстанция намира, че на Дирекция "ОДОП" Пловдив не следва да бъде присъждано такова и за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,