Решение № 6495 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2016 г.

Решение № 6495 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. против решение № 105 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 223/2015 г. по описа на Административен съд - град Ш. (АС - гр. Ш.). В касационната жалба и депозираната писмена защита на касационния жалбоподател, чрез пълномощник по делото адв. И. Г. от САК, са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против решение № 367/24.09.2015 г. на Четвърти специализиран заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 94/2015 г. по описа на КЗД. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото. Ответната страна по касационната жалба - С. Б. Ж. оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - гр. Ш. е отменил по жалба на С. Б. Ж. - кмет на с. Ц. брод, община Ш., решение № 367/24.09.2015 г. на КЗД по преписка № 94/2015 г., с което е установено, че същият с действията си по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е извършил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2. от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) по отношение на касационния жалбоподател К. Г. К., като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева и принудителни административни мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения с предписание занапред да се въздържа от действия, поставящи едни граждани в по-неблагоприятно положение спрямо други по защитен признак. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение № 367/24.09.2015 г. на КЗД по преписка № 94/2015 г. е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, въз основа на което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение на АС - гр. Ш. за правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, след надлежно установяване на релевантните към спора факти и обстоятелства и съвкупна преценка на събраните доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не се доказва наличие на осъществен състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. За да се установи неравно третиране на лице на основата на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. като основание за реализиране на пряка дискриминация спрямо него, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - деяние, с което пряко или непряко се засягат права или законни интереси на лицето ("неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.); това неблагоприятно отношение да е възможно да се квалифицира като неравно, неправомерно в сравнение с действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни, аналогични по съдържание обстоятелства; пряка обвързаност между така обективирания неправомерен диференциран подход и защитен признак по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., в случая - "политическа принадлежност". Обосновано и въз основа на правилно възприета фактическа обстановка АС - гр. Ш. е приел, че не съществува необходимото изискуемо от закона сходство между обстоятелствата, характеризиращи положението на представляваното от С. Б. Ж. дружество - ППК "Зора" от една страна, и обстоятелствата, отнасящи се до останалите четири дружества ("Фаворит 97" ЕООД, "Земя 96" ООД, "ЕБ-ДП" и "Агровъзход" ЕООД), за които специално назначената от кмета на община Ш. комисия е установила нарушения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с нарочен протокол от дата 25.03.2014 г. Като е съобразил данните, отразени в същия протокол и в писмено становище вх. № 16-16-24/7.04.2015 г. от С. Б. Ж. до КЗД, относно тежестта и многобройността на извършените от ППК "Зора" нарушения, първоинстанционният съд е мотивирал извод за значително по-високата степен на обществена опасност на обстоятелствата, характеризиращи нарушенията на ППК "Зора" по степен на интензитет и брой спрямо нарушенията, вменени на другите четири дружества. На тази основа е изведено заключението за липса на обективния критерий "сравнимост" между фактическите обстоятелства, довели в единия случай до съставянето на АУАН (спрямо К. Г. К. като председател па ППК "Зора"), а спрямо другите дружества - до несъставянето на такива актове поради преценката на компетентния орган за значително и явно по-незначителната степен на обществена опасност на техните нарушения. Така изведената от административния съд правна оценка на фактите по делото следва да бъде споделена, а поддържаното в касационната жалба оплакване за неправилно приложен от съда "количествен" критерий - отхвърлено като неоснователно. За доказване на сравними сходни обстоятелства в настоящия случай не е достатъчен фактът на нарушаване от страна на отделните дружества на една и съща правна норма, при сходство единствено по време и място. Именно многобройността, повтаряемостта на извършеното деяние са от естество да мотивират по-високата степен на обществената опасност, по-голямата тежест на нарушението, поради което правомерно, обективно обосновано и следователно несъставомерно по смисъла на ЗЗДискр. ще бъде проявеното различно третиране на различните по интензитет и брой прояви на установените нарушители. Следва да бъдат изцяло споделени и мотивите на АС - гр. Ш. относно липсата на втория съществен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. "пряка дискриминация" - доказана причинноследствена връзка между неблагоприятното отношение и защитения от закона признак "политическа принадлежност". Законосъобразно е заключението на съда, че събраните по делото доказателства опровергават твърдението за пряка и безспорна връзка между съставянето на АУАН на К. Г. К. и политическите му убеждения. Решаващият състав на КЗД е приел, че проявеното неравно третиране спрямо жалбоподателя е провокирано от неговата личност и се дължи в частност на политическите му възгледи. За да аргументира този резултат, КЗД се е позовала на наведените от самия К. Г. К. твърдения и събраните в хода на производството пред КЗД гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите П. М. и С. Ю., за които бе установено, че работят в представляваната от касационния жалбоподател кооперация ППК "Зора". Изложените в жалбата и свидетелските показания съображения обаче, макар и да говорят за "конфликтни отношения" между К. Г. К. и ответната страна в настоящото производство С. Б. Ж., представляват израз на субективна оценка на ситуацията и не са достатъчни да обосноват правен извод за неправомерен дискриминационен подход на основание защитения признак "политическа принадлежност". Само по себе си различието в политическите убеждения на К. Г. К. и лицето, съставило АУАН спрямо него, не е обстоятелство, въз основа на което да може да се направи предположение съгласно чл. 9 ЗЗДискр, че е налице дискриминация. Необходимо е излагането на допълнителни факти относно наведените пред КЗД оплаквания, които да формират предположението за извършена дискриминация, каквито факти в настоящия случай не са били установени. Относно разпитаните в административното производство пред КЗД свидетели П. М. и С. Ю. следва да се отбележи, че същите се намират в положение на обективна обвързаност с касационния жалбоподател, поради което показанията им следва да се преценяват съобразно нормата на чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК - с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на касационния жалбоподател, председател на кооперацията ППК "Зора" техен работодател. Правилно АС - гр. Ш. е съобразил в мотивите на решението си показанията на разпитаните в хода на съдебното производство двама свидетели - Д. Х. П. (управител на дружеството "Фаворит 97" ЕООД) и С. Д. И. (управител на "Земя 96" ООД), сочещи на липса на данни за неравно третиране на нарушителите на база политическите им възгледи. При тези съображения от фактическа и правна страна, изводът на първоинстанционния съд, че спрямо касационния жалбоподател не е осъществена дискриминация по признак "политическа принадлежност" е законосъобразен. Фактът, че спрямо него е бил съставен АУАН, а същевременно политическите му възгледи и тези на актосъставителя са различни, сам по себе си не доказва, че извършеното е в резултат на неравно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение по признак "политическа принадлежност". Поради това, като е достигнал до заключение в този смисъл, АС - гр. Ш. е постановил решение в съответствие с материалния закон, отменяйки решение № 367/24.09.2015 г. на КЗД. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на обжалваното решение. Същото е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, подкрепящи установената от съдебния състав фактическа обстановка. Въз основа съвкупната преценка на относимите доказателства, първоинстанционният съд е мотивирал с конкретни и подробни съображения решаващия извод, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в разрез с материалноправните разпоредби, макар при постановяването му да не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На тази база обосновано жалбата на С. Б. Ж. е уважена и решението на КЗД е отменено. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Същото като правилно следа да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение