Решение № 633 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2023 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мирково чрез адв. М. Стамов срещу Решение 988 от 26.07.2023г., постановено по адм. дело572/2023г. на Административен съд София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилно съдебно решение, прави се искане за отмяна на решението и присъждане на направените разноски. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от адв. Стамов, с което поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Ответниците Силвия Вивентис ЕООД и Магнум 99ЕООД, редовно призовани не изпращат представител в с.з. и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд , състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и доказателствата по делото, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение съобразно чл.218 от АПК, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД-91#1/11.04.2023г. на кмета на община Мирково, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и Определение 431от 07.04.2023г. на АССО по ч.адм. дело475/2023г. е отменена заповед РД-91 от 07.04.2023г. на кмета на община Мирково, считано от 11.04.2023г.. След анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, регламентирани в чл.59, ал.2 от АПК. Прието е , че обжалваната заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването му и че изложеното в обстоятелствената част на акта не може да се квалифицира като мотиви. Прието е също, че е допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство. При така изложените мотиви съдът е отменил оспорваната заповед като незаконосъобразна и е присъдил на Силвия Вивентис ЕООД направените разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение , което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Решението е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Силвия Вивентис ЕООД срещу заповед РД-91#1/11.04.2023г. на кмета на община Мирково. Съдебното решение е правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че посочването на една единствена правна норма и на определен съдебен акт в конкретния случай не съставляват мотивиране на акта. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Посочената разпоредба на чл.44, ал.2 от ЗМСМА е обща и не представлява изпълнение на изискването за мотивиране на конкретния административен акт. Посочването на определение на АССО като мотив за издаване на заповедта не обосновава издаването на акта доколкото това определение касае допуснато предварително изпълнение на друга заповед, издадена от административния орган. Изложените от решаващия съд мотиви са споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал.2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се претендират. Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,