Решение № 12284 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6631/2020 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. Плевен, подадена чрез ст. юрк. Д. Петрова, срещу Решение 275/05.05.2020 г., постановено по адм. дело 875/2019 г. по описа на Административен съд (АС) Плевен, с което по жалба на А. Василев е провъзгласен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - гр. Плевен и ДФ Земеделие е осъден да заплати на А. Василев разноски в размер на 1 538,95 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че АУПДВ е издаден от териториално некомпетентен орган директорът на ОД на ДФ Земеделие - гр. Плевен. Твърди, че приложените по делото заповеди обвързват компетентността на директорите на областните директори на ДФ Земеделие в зависимост от териториалната им компетентност, като съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), същата се определя с устройствения правилник (УП) на ДФ Земеделие . Излага, че при съобразяване разпоредбата на чл. 44 от УП на ДФ Земеделие, ОД на ДФ Земеделие гр. Ловеч не е определена за осъществяването на конкретни функции и действия, като процесната, а именно заявки за плащане, доколкото АУПДВ е издаден въз основа на подадена заявка за плащане. Сочи се, че съобразно чл. 43 от УП на ДФ Земеделие изрично изброените областни дирекции, сред които и ОД на ДФ Земеделие гр. Ловеч, изпълняват функции във връзка с дейността на фонда като Разплащателна агенция, като приемат заявление за кандидатстване за подпомагане по мерките от ПРСР, а съгласно чл. 44 ОД на ДФ Земеделие - гр. Плевен осъществява функции във връзка с финансирането на проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), приема заявки за плащане, отговаря за одобряване на заявени суми за плащане и извършва финансов контрол на заявките за плащане, поради което счита, че издаденият АУПДВ не е нищожен. Претендира се отмяна на оспореното решение на АС Плевен, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в минимален размер. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът А. Василев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Плевен е бил АУПДВ 11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - гр. Плевен, с който на А. Василев е отказано изплащане на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор 11/06/1/0/00608 от 21.04.2016 г., прекратен е Договор 11/06/1/0/00608 от 21.04.2016 г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г. и е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо първо плащане по Договор 11/06/1/0/00608 от 21.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018 г. С оспореното в настоящото производство решение, АС Плевен е провъзгласил нищожността на АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на А. Василев разноски в размер на 1 538,95 лева. За да постанови този резултат, АС Плевен е приел, че оспореният АУПДВ е нищожен поради липса на териториална компетентност на неговия издател. Изводът си първоинстанционният съд е мотивирал при съобразяване, че приложените по делото заповеди обвързват компетентността на директорите на областните дирекции на ДФ Земеделие в зависимост от териториалната им компетентност, но изрично не я определят, поради което по аргумент от чл. 22а ал. 3 от ЗПЗП, е приел, че същата се определя с Устройствения правилник на ДФ Земеделие. Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде валиден актът, същият следва да е издаден от директор на ОД на ДФ Земеделие, който да разполага с териториална компетентност спрямо обществените отношения, развили се на територията на област Ловеч, като действащият към датата на издаване на оспорения акт Устройствен правилник на ДФ Земеделие, приет с Постановление на Министерски съвет 151 от 16.07.2012 г., не нормира териториалната компетентност на ОД на ДФ Земеделие по отношение на прилагане на политиката, свързана с ПРСР. В процесния случай, съдът е приел, че липсва нормативно установена привръзка между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен с процесното обществено отношение по повод на АУПДВ спрямо земеделския производител, действащ в област Ловеч, което го довело до извода, че издадената от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие заповед за оправомощаване не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), тъй като посоченият в заповедта елемент териториалната компетентност на Директора на областна дирекция на ДФ Земеделие гр. Плевен по отношение на ПРСР и по отношение на дейност, осъществявана в област Ловеч, не е наличен, доколкото видно от данните по делото земеделският стопанин е с място на изпълнявана дейност с. Ъглен, общ. Луковит, обл. Ловеч. Приел е, че въпреки че на територията на област Ловеч е ситуирана ДФ Земеделие гр. Ловеч, актът е издаден от Директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен. Отделно от изложеното, АС Плевен е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, включително посочване на фактическото и правно основание за издаването му, издаден е при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че ползвателят Василев не е изпълнил поетото нормативно и договорно задължение за точно изпълнение на одобрения бизнес план, като не е увеличил икономическият размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6 ал. 1 от договора. Доколкото е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя на поето нормативно и договорно задължение, първоинстанционният съд е приел, че правилно и в изпълнение на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата и чл. 9 ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора административният орган е отказал изплащане на второ плащане по договора, определил е задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора и в изпълнение на чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора е прекратил същия. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Спорният въпрос по делото касае наличието на териториална компетентност на органа, издал акта. Производството по сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с А. Василев е започнало с подаване на заявление с УИН 11/130715/45644 от 13.07.2015 г. за подпомагане по подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но за него е приложима Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., като същото следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Оспореният АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Плевен, с посочена в същия материална компетентност, произтичаща от чл. 27, ал. З и 4 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, Заповед ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. и Заповед 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Видно от Заповед 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ Земеделие, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани правомощия по отношение прилагането на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г., като същите са упълномощени включително да прекратяват сключените договори при наличие на основанията за това, посочени в Наредба 14 от 28.05.2015 г. и клаузите на договорите. От изложеното следва, че директорите на ОД на ДФ Земеделие са компетентни да издават АУПДВ от вида на процесния. На следващо място видно от пункт I на посочената Заповед ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие (Обн. ДВ, бр. 55 от 2012 г.), изпълнителният директор на ДФ Земеделие делегира на директорите на областните дирекции на ДФ Земеделие в съответствие с териториалната им компетентност правомощието да издават решения за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани и подмярка 6. 3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., както и по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от ПРСР за периода 2007 - 201З г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерките 6. 1 и 6. 3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Както се приема в практиката на Върховния административен съд, териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт с територията, в която се простира правомощието на определен орган. Съгласно чл. 43, б. а, предл. 1 областните дирекции в област София, Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград, Хасково, Кърджали, Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Софийска област, Стара Загора, Търговище и Шумен осъществяват различни функции във връзка с дейността на фонда като Разплащателна агенция като приемане на заявления за кандидатстване за подпомагане по мерките от ПРСР. Съгласно чл. 44, т. 1, б. а, б и в Областните дирекции на фонда със седалища в област София, Варна, Монтана, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград, Хасково и Кърджали осъществяват функции във връзка с финансирането на проекти по ПРСР, Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство, ПМДР и националната програма по пчеларство, като: приемат заявки за плащане, отговарят за одобряване на заявени суми за плащане и извършват финансов контрол на заявките за плащане. Съобразно разпоредбата на чл. 45, т. 4, действащата към момента на издаване на спорния АУПДВ, Областната дирекция - Плевен е с териториална компетентност в границите на областите Плевен, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Русе. Правилно в тази връзка се сочи от касационния жалбоподател, че чл. 44 от УП на ДФ Земеделие възлага функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР на конкретно изброени Областни дирекции на ДФ Земеделие, а не на всички 28 такива, една от които ОД на ДФ Земеление гр. Плевен, но не и на ОД на ДФ Земеделие гр. Ловеч, на която са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от УП на ДФ Земеделие. Областните дирекции, осъществяващи финансиране на проекти по ПРСР съгласно чл. 44 от УП, са изброени изрично и сред тях не фигурира местната структура на Държавен фонд Земеделие, а именно Областна дирекция гр. Ловеч. Неправилно АС Плевен е приел, че доколкото земеделският стопанин е с място на изпълнявана дейност в с. Ъглен, община Луковит, област Ловеч, то териториално компетентният орган, овластен да издаде процесния индивидуален административен акт, е директорът на ОД на ДФ Земеделие гр. Ловеч. В съответствие с горепосочените разпоредби именно директорът на Областна дирекция гр. Плевен е овластен да издава АУПДВ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. по отношение на всички бенефициенти и ползватели, подали заявление за подпомагане в Областни дирекции в градовете Плевен, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Русе на ДФ Земеделие. Изложеното налага извода, че обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, територия и степен орган. С оглед на това като е достигнал до извод за нищожност на оспорения акт поради липса на териториална компетентност административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на А. Василев, тъй като въпреки създалата се необходимост от отмяна на първоинстанционното решение, делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на АС Плевен по причина, че с решението е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, която се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, решението на АС - Плевен е неправилно и в частта на присъдените в полза на А. Василев разноски за първоинстанционното производство, поради което следва да се отмени и в тази му част. От друга страна, предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в минимален размер от страна на директора на ДФ Земеделие - гр. Плевен, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, А. Василев следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200,00 лева или по 100,00 лева за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,