Решение № 11672 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адвокат Косарова от САК, срещу Решение 1408 от 05.03.2024г., постановено по административно дело 8696/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед УРИ 5392 ПАМ 6177/ 21.08.2023г., издадена от началник на Сектор Незаконна миграция , отдел Миграция при Столична дирекция на МВР, с която на основание чл. 41, т. 1 ЗЧРБ на чужденеца е наложена принудителна административна мярка връщане до страната на произход . В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени съдебното решение и да се присъдят разноски. Ответникът- Началник на Сектор Незаконна миграция , отдел Миграция при Столична дирекция на МВР, чрез упълномощен представител юрисконсулт Василева, в съдебно заседание моли да се остави без уважение касационната жалба. Иска да се потвърди решението на АССГ, като правилно, законосъобразно и мотивирано. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение на Административен съд- София- град е отхвърлена жалбата на А. А. срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ 6177/ 21.08.2023г., издадена от началника на Сектор Незаконна миграция , отдел Миграция при Столична дирекция на МВР, с която на основание чл. 41, т. 1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка връщане до страната на произход . За да стигне до този резултат решаващият съд е намерил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В мотивите е отбелязал, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен. Според закона, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, при което органът на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ е длъжен да наложи принудителна административна мярка- връщане до страната на произход . Сметнал е, че жалбоподателят не е търсещ закрила по смисъла на ЗУБ, тъй като не са налице доказателства да е подадена към датата на издаване на процесната заповед молба пред ДАБ за предоставяне на международна закрила. Посочил, че последващо подаване на такава молба има отношение към изпълнението на наложената с оспорваната Заповед, УРИ 5392 ПАМ 6177/ 21.08.2023 г. принудителна административна мярка, след съобразяване с ограничителната норма на чл. 67, ал.1 ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че макар органът да не е предоставил срок за доброволно изпълнение, съгласно чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ, не е налице съществено нарушение на материалния закон, след като чужденецът не би могъл да се снабди с валиден документ за самоличност и/ или да напусне самостоятелно страната, без съдействието на компетентния административен орган. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че съдебното решение следва да бъде отменено по следните съображения: Пред касационната инстанция е представено копие на Решение 8148 от 24.07.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на А. Х. А., гражданин на Сирия, е предоставен хуманитарен статут. Решението е връчено на чужденеца на 08.08. 2024г. Съгласно чл. 67, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУБ, ПАМ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и подлежат на отмяна, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Административният орган не е имало как да прецени наличието на висящо производство по Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, съответно да приложи чл. 67 от ЗУБ. Представеното в открито съдебно заседание Решение 8148 от 24.07.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, което не носи заверката на издалия го административен орган за влизането му в сила. В настоящото производство предмета на касационната проверка е очертан в чл. 218 АПК, допустимите доказателства са посочени- чл. 219 АПК и има забрана за нови фактически установявания- чл. 220 АПК. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстнационния съд в обжалваното решение. Поради наличието на нововъзникнали релевентни факти, жалбата следва да бъде уважена, съдебното решение- отменено и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на АССГ, след преценка на новопредставеното доказателство при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК. Следва да се прецени съществувало ли е висящо административно производство по ЗУБ пред ДАБ към момента на издаване на процесната заповед от 21.08.2023г., за налагане на принудителна административна мярка връщане до страната на произход . При новото разглеждане на делото, следва да бъде извършена и проверка за обстоятелството дали А. А., посочено в Заповед УРИ 5392 ПАМ 6177/ 21.08.2023г., издадена от началника на Сектор Незаконна миграция , отдел Миграция при Столична дирекция на МВР, за налагане на ПАМ и А. Х. А., посочен в Решение 8148 от 24.07.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците са имена на едно и също лице. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение